John 6

După aceea, Isus S'a dus dincolo de marea Galileii, numită marea Tiberiadei.

След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

O mare gloată mergea după El, pentrucă vedea semnele pe cari le făcea cu cei bolnavi.

А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

Isus S'a suit pe munte, şi şedea acolo cu ucenicii Săi.

И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

Paştele, praznicul Iudeilor, erau aproape.

А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

Isus Şi -a ridicat ochii, şi a văzut că o mare gloată vine spre El. Şi a zis lui Filip: ,,De unde avem să cumpărăm pîni ca să mănînce oamenii aceştia?``

Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

Spunea lucrul acesta ca să -l încerce, pentrucă ştia ce are de gînd să facă.

А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

Filip i -a răspuns: ,,Pînile, pe cari le-am putea cumpăra cu două sute de lei (Greceşte: dinari.), n'ar ajunge ca fiecare să capete puţintel din ele.``

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Unul din ucenicii Săi, Andrei, fratele lui Simon Petru, I -a zis:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

,,Este aici un băieţel, care are cinci pîni de orz şi doi peşti; dar ce sînt acestea la atîţia?``

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

Isus a zis: ,,Spuneţi oamenilor să şadă jos.`` În locul acela era multă iarbă. Oamenii au şezut jos, în număr de aproape cinci mii.

Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Isus a luat pînile, a mulţămit lui Dumnezeu, le -a împărţit ucenicilor, iar ucenicii le-au împărţit celorce şedeau jos; de asemenea, le -a dat şi din peşti cît au voit.

Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

Dupăce s'au săturat, Isus a zis ucenicilor Săi: ,,Strîngeţi fărămiturile cari au rămas, ca să nu se piardă nimic.``

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

Le-au adunat deci, şi au umplut douăsprezece coşuri cu fărămiturile cari rămăseseră din cele cinci pîni de orz, după ce mîncaseră toţi.

И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

Oamenii aceia, cînd au văzut minunea, pe care o făcuse Isus, ziceau: ,,Cu adevărat, acesta este proorocul cel aşteptat în lume.``

Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

Isus, fiindcă ştia că au de gînd să vină să -L ia cu sila ca să -L facă împărat, S'a dus iarăş la munte, numai El singur. Isus umblă pe mare.

А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Cînd s'a înserat, ucenicii Lui s'au coborît la marginea mării.

А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

S'au suit într'o corabie, şi treceau marea, ca să se ducă în Capernaum. Se întunecase, şi Isus tot nu venise la ei.

и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

Sufla un vînt puternic şi marea era întărîtată.

И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

După ce au vîslit cam douăzeci şi cinci sau treizeci de stadii, văd pe Isus umblînd pe mare şi apropiindu-Se de corabie. Şi s'au înfricoşat.

И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.

Dar Isus le -a zis: ,,Eu sînt, nu vă temeţi!``

Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

Voiau deci să -L ia în corabie. Şi corabia a sosit îndată la locul spre care mergeau.

Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.

Norodul, care rămăsese de cealaltă parte a mării, băgase de seamă că acolo nu era decît o corabie, şi că Isus nu Se suise în corabia aceasta cu ucenicii Lui, ci ucenicii plecaseră singuri cu ea.

На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

A doua zi sosiseră alte corăbii din Tiberiada, aproape de locul unde mîncaseră ei pînea, dupăce Domnul mulţămise lui Dumnezeu.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

Cînd au văzut noroadele că nici Isus, nici ucenicii Lui nu erau acolo, s'au suit şi ele în corăbiile acestea, şi s'au dus la Capernaum să caute pe Isus.

и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

Cînd L-au găsit, dincolo de mare, I-au zis: ,,Învăţătorule, cînd ai venit aici?``

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

Drept răspuns, Isus le -a zis: ,,Adevărat, adevărat, vă spun, că Mă căutaţi nu pentrucă aţi văzut semne, ci pentrucă aţi mîncat din pînile acelea, şi v'aţi săturat.

В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Lucraţi nu pentru mîncarea peritoare, ci pentru mîncarea, care rămîne pentru viaţa vecinică, şi pe care v'o va da Fiul omului; căci Tatăl, adică, însuş Dumnezeu, pe el L -a însemnat cu pecetea Lui.``

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Ei I-au zis: ,,Ce să facem ca să săvîrşim lucrările lui Dumnezeu?``

Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

Isus le -a răspuns: ,,Lucrarea pe care o cere Dumnezeu este aceasta: să credeţi în Acela, pe care L -a trimes El.``

Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

,,Ce semn faci Tu, deci``, I-au zis ei, ,,ca să -l vedem, şi să credem în Tine? Ce lucrezi Tu?

Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

Părinţii noştri au mîncat mană în pustie, după cum este scris: ,Le -a dat să mănînce pîne din cer.``

Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“

Isus le -a zis: ,,Adevărat, adevărat, vă spun, că Moise nu v'a dat pînea din cer, ci Tatăl Meu vă dă adevărata pîne din cer;

На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

căci Pînea lui Dumnezeu este aceea care se pogoară din cer, şi dă lumii viaţa``.

Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

,,Doamne``, I-au zis ei, ,,dă-ne totdeauna această pîne.``

А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

Isus le -a zis: ,,Eu sînt Pînea vieţii. Cine vine la Mine, nu va flămînzi niciodată; şi cine crede în Mine, nu va înseta niciodată.

Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

Dar v'am spus că M'aţi şi văzut, şi tot nu credeţi.

Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Tot ce-Mi dă Tatăl, va ajunge la Mine; şi pe cel ce vine la Mine, nu -l voi izgoni afară:

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

căci M'am pogorît din cer ca să fac nu voia Mea, ci voia Celui ce M'a trimes.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

Şi voia Celuice M'a trimes, este să nu pierd nimic din tot ce Mi -a dat El, ci să -l înviez în ziua de apoi.

Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Voia Tatălui meu este ca oricine vede pe Fiul, şi crede în El, să aibă viaţa vecinică; şi Eu îl voi învia în ziua de apoi.``

И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Iudeii cîrteau împotriva Lui, pentrucă zisese: ,,Eu sînt pînea care s'a pogorît din cer.``

Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Şi ziceau: ,,Oare nu este acesta Isus, fiul lui Iosif, pe al cărui tată şi mamă îi cunoaştem? Cum dar zice El: ,Eu M'am pogorît din cer?``

И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

Isus le -a răspuns: ,,Nu cîrtiţi între voi.

Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

Nimeni nu poate veni la Mine, dacă nu -l atrage Tatăl, care M'a trimes; şi Eu îl voi învia în ziua de apoi.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

În prooroci este scris: ,Toţi vor fi învăţaţi de Dumnezeu.` Aşa că oricine a ascultat pe Tatăl, şi a primit învăţătura Lui, vine la Mine.

Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

Nu că cineva a văzut pe Tatăl, afară de Acela care vine dela Dumnezeu; da, Acela a văzut pe Tatăl.

Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

Adevărat, adevărat, vă spun, că cine crede în Mine, are viaţa vecinică.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

Eu sînt Pînea vieţii.

Аз съм хлябът на живота.

Părinţii voştri au mîncat mană în pustie, şi au murit.

Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

Pînea, care se pogoară din cer, este de aşa fel, ca cineva să mănînce din ea, şi să nu moară.

Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

Eu sînt Pînea vie, care s'a pogorît din cer. Dacă mănîncă cineva din pînea aceasta, va trăi în veac; şi pînea, pe care o voi da Eu, este trupul Meu, pe care îl voi da pentru viaţa lumii.``

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

La auzul acestor cuvinte, Iudeii se certau între ei, şi ziceau: ,,Cum poate omul acesta să ne dea trupul Lui să -l mîncăm?``

Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Isus le -a zis: ,,Adevărat, adevărat, vă spun, că, dacă nu mîncaţi trupul Fiului omului, şi dacă nu beţi sîngele Lui, n'aveţi viaţa în voi înşivă.

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Cine mănîncă trupul Meu, şi bea sîngele Meu, are viaţa vecinică; şi Eu îl voi învia în ziua de apoi.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Căci trupul Meu este cu adevărat o hrană, şi sîngele Meu este cu adevărat o băutură.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

Cine mănîncă trupul Meu, şi bea sîngele Meu, rămîne în Mine, şi Eu rămîn în el.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

După cum Tatăl, care este viu, M'a trimes pe Mine, şi Eu trăiesc prin Tatăl, tot aşa, cine Mă mănîncă pe Mine, va trăi şi el prin Mine.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

Astfel este pînea, care s'a pogorît din cer, nu ca mana, pe care au mîncat -o părinţii voştri, şi totuş au murit: cine mănîncă pînea aceasta, va trăi în veac.``

Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

Isus a spus aceste lucruri în sinagogă, cînd învăţa pe oameni în Capernaum.

Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Mulţi din ucenicii Lui, după ce au auzit aceste cuvinte, au zis: ,,Vorbirea aceasta este prea de tot: cine poate s'o sufere?``

Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

Isus, care ştia în Sine că ucenicii Săi cîrteau împotriva vorbirii acesteia, le -a zis: ,,Vorbirea aceasta este pentru voi o pricină de poticnire?

Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

Dar dacă aţi vedea pe Fiul omului suindu-Se unde era mai înainte?...

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

Duhul este acela care dă viaţă, carnea nu foloseşte la nimic; cuvintele, pe cari vi le-am spus Eu, sînt duh şi viaţă.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Dar sînt unii din voi cari nu cred.`` Căci Isus ştia dela început cine erau ceice nu cred, şi cine era celce avea să -L vîndă.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

Şi a adăogat: ,,Tocmai de aceea v'am spus că nimeni nu poate să vină la Mine, dacă nu i -a fost dat de Tatăl Meu.``

И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

Din clipa aceea, mulţi din ucenicii Lui s'au întors înapoi, şi nu mai umblau cu El.

Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

Atunci Isus a zis celor doisprezece: ,,Voi nu vreţi să vă duceţi?``

Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

,,Doamne``, I -a răspuns Simon Petru, ,,la cine să ne ducem? Tu ai cuvintele vieţii vecinice.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

Şi noi am crezut, şi am ajuns la cunoştinţa că Tu eşti Hristosul, Sfîntul lui Dumnezeu.``

и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

Isus le -a răspuns: ,,Nu v'am ales Eu pe voi cei doisprezece? Şi totuş unul din voi este un drac.``

Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Vorbea despre Iuda, fiul lui Simon Iscarioteanul; căci el avea să -L vîndă: el, unul din cei doisprezece.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.