Proverbs 8

La sapienza non grida ella? e l’intelligenza non fa ella udire la sua voce?

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Ella sta in piè al sommo dei luoghi elevati, sulla strada, ai crocicchi;

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

grida presso le porte, all’ingresso della città, nei viali che menano alle porte:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

"Chiamo voi, o uomini principali, e la mia voce si rivolge ai figli del popolo.

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Imparate, o semplici, l’accorgimento, e voi, stolti, diventate intelligenti di cuore!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Ascoltate, perché dirò cose eccellenti, e le mie labbra s’apriranno a insegnar cose rette.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Poiché la mia bocca esprime il vero, e le mie labbra abominano l’empietà.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Tutte le parole della mia bocca son conformi a giustizia, non v’è nulla di torto o di perverso in esse.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Son tutte piane per l’uomo intelligente, e rette per quelli che han trovato la scienza.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Ricevete la mia istruzione anziché l’argento, e la scienza anziché l’oro scelto;

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

poiché la sapienza val più delle perle, e tutti gli oggetti preziosi non la equivalgono.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Io, la sapienza, sto con l’accorgimento, e trovo la scienza della riflessione.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Il timore dell’Eterno è odiare il male; io odio la superbia, l’arroganza, la via del male e la bocca perversa.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

A me appartiene il consiglio e il buon successo; io sono l’intelligenza, a me appartiene la forza.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Per mio mezzo regnano i re, e i principi decretano ciò ch’è giusto.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Per mio mezzo governano i capi, i nobili, tutti i giudici della terra.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Io amo quelli che m’amano, e quelli che mi cercano mi trovano.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Con me sono ricchezze e gloria, i beni permanenti e la giustizia.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Il mio frutto e migliore dell’oro fino, e il mio prodotto val più che argento eletto.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Io cammino per la via della giustizia, per i sentieri dell’equità,

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

per far eredi di beni reali quelli che m’amano, e per riempire i loro tesori.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

L’Eterno mi formò al principio de’ suoi atti, prima di fare alcuna delle opere sue, ab antico.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Fui stabilita ab eterno, dal principio, prima che la terra fosse.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Fui generata quando non c’erano ancora abissi, quando ancora non c’erano sorgenti rigurgitanti d’acqua.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Fui generata prima che i monti fossero fondati, prima ch’esistessero le colline,

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

quand’egli ancora non avea fatto né la terra né i campi né le prime zolle della terra coltivabile.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Quand’egli disponeva i cieli io ero là; quando tracciava un circolo sulla superficie dell’abisso,

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

quando condensava le nuvole in alto, quando rafforzava le fonti dell’abisso,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

quando assegnava al mare il suo limite perché le acque non oltrepassassero il suo cenno, quando poneva i fondamenti della terra,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

io ero presso di lui come un artefice, ero del continuo esuberante di gioia, mi rallegravo in ogni tempo nel suo cospetto;

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

mi rallegravo nella parte abitabile della sua terra, e trovavo la mia gioia tra i figliuoli degli uomini.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Ed ora, figliuoli, ascoltatemi; beati quelli che osservano le mie vie!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Ascoltate l’istruzione, siate savi, e non la rigettate!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Beato l’uomo che m’ascolta, che veglia ogni giorno alle mie porte, che vigila alla soglia della mia casa!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Poiché chi mi trova trova la vita, e ottiene favore dall’Eterno.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Ma chi pecca contro di me, fa torto all’anima sua; tutti quelli che m’odiano, amano la morte".

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.