Proverbs 12

Chi ama la correzione ama la scienza, ma chi odia la riprensione è uno stupido.

Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.

L’uomo buono ottiene il favore dell’Eterno, ma l’Eterno condanna l’uomo pien di malizia.

Добрият намира благоволение от ГОСПОДА, но Той ще осъди злонамерения човек.

L’uomo non diventa stabile con l’empietà, ma la radice dei giusti non sarà mai smossa.

Човек няма да се утвърди чрез безбожие, а коренът на праведните няма да се поклати.

La donna virtuosa è la corona del marito, ma quella che fa vergogna gli è un tarlo nell’ossa.

Добродетелната жена е венец на мъжа си, но онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

I pensieri dei giusti sono equità, ma i disegni degli empi son frode.

Мислите на праведните са правда, а намеренията на безбожните са измама.

Le parole degli empi insidiano la vita, ma la bocca degli uomini retti procura liberazione.

Думите на безбожните са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избави.

Gli empi, una volta rovesciati, non sono più, ma la casa dei giusti rimane in piedi.

Безбожните се повалят и ги няма, а домът на праведните ще стои.

L’uomo è lodato in proporzione del suo senno, ma chi ha il cuore pervertito sarà sprezzato.

Човек ще бъде похвален според разума си, а лъжливият по сърце ще бъде презиран.

E’ meglio essere in umile stato ed avere un servo, che fare il borioso e mancar di pane.

По-добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.

Il giusto ha cura della vita del suo bestiame, ma le viscere degli empi sono crudeli.

Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

Chi coltiva la sua terra avrà pane da saziarsi, ma chi va dietro ai fannulloni e privo di senno.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

L’empio agogna la preda de’ malvagi, ma la radice dei giusti porta il suo frutto.

Безбожният желае плячката на злите, а коренът на праведния дава плод.

Nel peccato delle labbra sta un’insidia funesta, ma il giusto uscirà dalla distretta.

В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.

Per il frutto della sua bocca l’uomo è saziato di beni, e ad ognuno è reso secondo l’opera delle sue mani.

Човек ще се насити с добро от плода на устата си и делото на ръцете на човека ще му се върне.

La via dello stolto è diritta agli occhi suoi, ma chi ascolta i consigli è savio.

Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети.

Lo stolto lascia scorger subito il suo cruccio, ma chi dissimula un affronto è uomo accorto.

Безумният веднага изявява гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

Chi dice la verità proclama ciò ch’è giusto, ma il falso testimonio parla con inganno.

Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят — измама.

C’è chi, parlando inconsultamente trafigge come spada, ma la lingua de’ savi reca guarigione.

Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

Il labbro veridico è stabile in perpetuo, ma la lingua bugiarda non dura che un istante.

Истинните устни ще стоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

L’inganno è nel cuore di chi macchina il male, ma per chi nutre propositi di pace v’è gioia.

Измама има в сърцето на онези, които измислят зло, а съветниците за мир имат радост.

Nessun male incoglie al giusto, ma gli empi son pieni di guai.

Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.

Le labbra bugiarde sono un abominio per l’Eterno, ma quelli che agiscono con sincerità gli sono graditi.

Лъжливите устни са мерзост за ГОСПОДА, а онези, които вършат истина, са Му благоугодни.

L’uomo accorto nasconde quello che sa, ma il cuor degli stolti proclama la loro follia.

Благоразумният човек покрива своето знание, а сърцето на безумните известява глупост.

La mano dei diligenti dominerà, ma la pigra sarà tributaria.

Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подложени на принудителен труд.

Il cordoglio ch’è nel cuore dell’uomo l’abbatte, ma la parola buona lo rallegra.

Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.

Il giusto indica la strada al suo compagno, ma la via degli empi li fa smarrire.

Праведният посочва пътя на ближния си, а пътят на безбожните ги въвежда в заблуждение.

Il pigro non arrostisce la sua caccia, ma la solerzia è per l’uomo un tesoro prezioso.

Ленивият не пече лова си, а трудолюбието е скъпоценно богатство за човека.

Nel sentiero della giustizia sta la vita, e nella via ch’essa traccia non v’è morte.

В пътеката на правдата има живот и в хода на пътя й няма смърт.