Job 29

Giobbe riprese il suo discorso e disse:

И Йов още продължи беседата си и каза:

"Oh foss’io come ne’ mesi d’una volta, come ne’ giorni in cui Dio mi proteggeva,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

quando la sua lampada mi risplendeva sul capo, e alla sua luce io camminavo nelle tenebre!

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Oh fossi com’ero a’ giorni della mia maturità, quando Iddio vegliava amico sulla mia tenda,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

quando l’Onnipotente stava ancora meco, e avevo i miei figliuoli d’intorno;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

quando mi lavavo i piedi nel latte e dalla roccia mi fluivano ruscelli d’olio!

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Allorché uscivo per andare alla porta della città e mi facevo preparare il seggio sulla piazza,

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

i giovani, al vedermi, si ritiravano, i vecchi s’alzavano e rimanevano in piedi;

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

i maggiorenti cessavan di parlare e si mettevan la mano sulla bocca;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

la voce dei capi diventava muta, la lingua s’attaccava al loro palato.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

L’orecchio che mi udiva, mi diceva beato; l’occhio che mi vedeva mi rendea testimonianza,

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

perché salvavo il misero che gridava aiuto, e l’orfano che non aveva chi lo soccorresse.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Scendea su me la benedizione di chi stava per perire, e facevo esultare il cuor della vedova.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

La giustizia era il mio vestimento ed io il suo; la probità era come il mio mantello e il mio turbante.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Ero l’occhio del cieco, il piede dello zoppo;

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

ero il padre de’ poveri, e studiavo a fondo la causa dello sconosciuto.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Spezzavo la ganascia all’iniquo, e gli facevo lasciar la preda che avea fra i denti.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

E dicevo: "Morrò nel mio nido, e moltiplicherò i miei giorni come la rena;

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

le mie radici si stenderanno verso l’acque, la rugiada passerà la notte sui miei rami;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

la mia gloria sempre si rinnoverà, e l’arco rinverdirà nella mia mano".

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Gli astanti m’ascoltavano pieni d’aspettazione, si tacevan per udire il mio parere.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Quand’avevo parlato, non replicavano; la mia parola scendeva su loro come una rugiada.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

E m’aspettavan come s’aspetta la pioggia; aprivan larga la bocca come a un acquazzone di primavera.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Io sorridevo loro quand’erano sfiduciati; e non potevano oscurar la luce del mio volto.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Quando andavo da loro, mi sedevo come capo, ed ero come un re fra le sue schiere, come un consolatore in mezzo agli afflitti.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.