Job 21

Allora Giobbe rispose e disse:

Тогава Йов отговори и каза:

"Porgete bene ascolto alle mie parole, e sia questa la consolazione che mi date.

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Sopportatemi, lasciate ch’io parli, e quando avrò parlato tu mi potrai deridere.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Mi lagno io forse d’un uomo? E come farei a non perder la pazienza?

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Guardatemi, stupite, e mettetevi la mano sulla bocca.

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Quando ci penso, ne sono smarrito, e la mia carne e presa da raccapriccio.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Perché mai vivono gli empi? Perché arrivano alla vecchiaia ed anche crescon di forze?

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

La loro progenie prospera, sotto ai loro sguardi, intorno ad essi, e i lor rampolli fioriscon sotto gli occhi loro.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

La loro casa è in pace, al sicuro da spaventi, e la verga di Dio non li colpisce.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Il loro toro monta e non falla, la loro vacca figlia senz’abortire.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Mandan fuori come un gregge i loro piccini, e i loro figliuoli saltano e ballano.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Cantano a suon di timpano e di cetra, e si rallegrano al suon della zampogna.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Passano felici i loro giorni, poi scendono in un attimo nel soggiorno dei morti.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Eppure, diceano a Dio: "Ritirati da noi! Noi non ci curiamo di conoscer le tue vie!

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Che è l’Onnipotente perché lo serviamo? che guadagneremo a pregarlo?"

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Ecco, non hanno essi in mano la loro felicita? (lungi da me il consiglio degli empi!)

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Quando avvien mai che la lucerna degli empi si spenga, che piombi loro addosso la ruina, e che Dio, nella sua ira, li retribuisca di pene?

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Quando son essi mai come paglia al vento, come pula portata via dall’uragano?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

"Iddio", mi dite, "serba castigo pei figli dell’empio". Ma punisca lui stesso! che lo senta lui,

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

che vegga con gli occhi propri la sua ruina, e beva egli stesso l’ira dell’Onnipotente!

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

E che importa all’empio della sua famiglia dopo di lui, quando il numero dei suoi mesi e ormai compiuto?

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

S’insegnerà forse a Dio la scienza? a lui che giudica quelli di lassù?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

L’uno muore in mezzo al suo benessere, quand’è pienamente tranquillo e felice,

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

ha i secchi pieni di latte, e fresco il midollo dell’ossa.

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

L’altro muore con l’amarezza nell’anima, senz’aver mai gustato il bene.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Ambedue giacciono ugualmente nella polvere, e i vermi li ricoprono.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Ah! li conosco i vostri pensieri, e i piani che formate per abbattermi!

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Voi dite: "E dov’è la casa del prepotente? dov’è la tenda che albergava gli empi?"

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Non avete dunque interrogato quelli che hanno viaggiato? Voi non vorrete negare quello che attestano;

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

che, cioè, il malvagio è risparmiato nel dì della ruina, che nel giorno dell’ira egli sfugge.

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Chi gli rimprovera in faccia la sua condotta? Chi gli rende quel che ha fatto?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Egli è portato alla sepoltura con onore, e veglia egli stesso sulla sua tomba.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Lievi sono a lui le zolle della valle; dopo, tutta la gente segue le sue orme; e, anche prima, una folla immensa fu come lui.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Perché dunque m’offrite consolazioni vane? Delle vostre risposte altro non resta che falsità".

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?