Job 29

29:1

ויסף איוב שאת משלו ויאמר׃

И Йов още продължи беседата си и каза:

29:2

מי יתנני כירחי קדם כימי אלוה ישמרני׃

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

29:3

בהלו נרו עלי ראשי לאורו אלך חשך׃

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

29:4

כאשר הייתי בימי חרפי בסוד אלוה עלי אהלי׃

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

29:5

בעוד שדי עמדי סביבותי נערי׃

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

29:6

ברחץ הליכי בחמה וצור יצוק עמדי פלגי שמן׃

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

29:7

בצאתי שער עלי קרת ברחוב אכין מושבי׃

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

29:8

ראוני נערים ונחבאו וישישים קמו עמדו׃

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

29:9

שרים עצרו במלים וכף ישימו לפיהם׃

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

29:10

קול נגידים נחבאו ולשונם לחכם דבקה׃

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

29:11

כי אזן שמעה ותאשרני ועין ראתה ותעידני׃

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

29:12

כי אמלט עני משוע ויתום ולא עזר לו׃

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

29:13

ברכת אבד עלי תבא ולב אלמנה ארנן׃

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

29:14

צדק לבשתי וילבשני כמעיל וצניף משפטי׃

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

29:15

עינים הייתי לעור ורגלים לפסח אני׃

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

29:16

אב אנכי לאביונים ורב לא ידעתי אחקרהו׃

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

29:17

ואשברה מתלעות עול ומשניו אשליך טרף׃

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

29:18

ואמר עם קני אגוע וכחול ארבה ימים׃

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

29:19

שרשי פתוח אלי מים וטל ילין בקצירי׃

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

29:20

כבודי חדש עמדי וקשתי בידי תחליף׃

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

29:21

לי שמעו ויחלו וידמו למו עצתי׃

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

29:22

אחרי דברי לא ישנו ועלימו תטף מלתי׃

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

29:23

ויחלו כמטר לי ופיהם פערו למלקוש׃

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

29:24

אשחק אלהם לא יאמינו ואור פני לא יפילון׃

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

29:25

אבחר דרכם ואשב ראש ואשכון כמלך בגדוד כאשר אבלים ינחם׃

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.