Job 30

ועתה שחקו עלי צעירים ממני לימים אשר מאסתי אבותם לשית עם כלבי צאני׃

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

גם כח ידיהם למה לי עלימו אבד כלח׃

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

בחסר ובכפן גלמוד הערקים ציה אמש שואה ומשאה׃

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

הקטפים מלוח עלי שיח ושרש רתמים לחמם׃

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

מן גו יגרשו יריעו עלימו כגנב׃

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

בערוץ נחלים לשכן חרי עפר וכפים׃

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

בין שיחים ינהקו תחת חרול יספחו׃

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

בני נבל גם בני בלי שם נכאו מן הארץ׃

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

ועתה נגינתם הייתי ואהי להם למלה׃

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

תעבוני רחקו מני ומפני לא חשכו רק׃

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

כי יתרו פתח ויענני ורסן מפני שלחו׃

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

על ימין פרחח יקומו רגלי שלחו ויסלו עלי ארחות אידם׃

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

נתסו נתיבתי להותי יעילו לא עזר למו׃

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

כפרץ רחב יאתיו תחת שאה התגלגלו׃

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

ההפך עלי בלהות תרדף כרוח נדבתי וכעב עברה ישעתי׃

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

ועתה עלי תשתפך נפשי יאחזוני ימי עני׃

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

לילה עצמי נקר מעלי וערקי לא ישכבון׃

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

ברב כח יתחפש לבושי כפי כתנתי יאזרני׃

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

הרני לחמר ואתמשל כעפר ואפר׃

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

אשוע אליך ולא תענני עמדתי ותתבנן בי׃

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

תהפך לאכזר לי בעצם ידך תשטמני׃

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

תשאני אל רוח תרכיבני ותמגגני תשוה׃

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

כי ידעתי מות תשיבני ובית מועד לכל חי׃

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

אך לא בעי ישלח יד אם בפידו להן שוע׃

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

אם לא בכיתי לקשה יום עגמה נפשי לאביון׃

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

כי טוב קויתי ויבא רע ואיחלה לאור ויבא אפל׃

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

מעי רתחו ולא דמו קדמני ימי עני׃

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

קדר הלכתי בלא חמה קמתי בקהל אשוע׃

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

אח הייתי לתנים ורע לבנות יענה׃

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

עורי שחר מעלי ועצמי חרה מני חרב׃

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

ויהי לאבל כנרי ועגבי לקול בכים׃

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.