Job 29

Job prit de nouveau la parole sous forme sentencieuse et dit:

И Йов още продължи беседата си и каза:

Oh! que ne puis-je être comme aux mois du passé, Comme aux jours où Dieu me gardait,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Quand sa lampe brillait sur ma tête, Et que sa lumière me guidait dans les ténèbres!

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Que ne suis-je comme aux jours de ma vigueur, Où Dieu veillait en ami sur ma tente,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Quand le Tout-Puissant était encore avec moi, Et que mes enfants m'entouraient;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Quand mes pieds se baignaient dans la crème Et que le rocher répandait près de moi des ruisseaux d'huile!

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Si je sortais pour aller à la porte de la ville, Et si je me faisais préparer un siège dans la place,

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Les jeunes gens se retiraient à mon approche, Les vieillards se levaient et se tenaient debout.

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Les princes arrêtaient leurs discours, Et mettaient la main sur leur bouche;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

La voix des chefs se taisait, Et leur langue s'attachait à leur palais.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

L'oreille qui m'entendait me disait heureux, L'oeil qui me voyait me rendait témoignage;

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Car je sauvais le pauvre qui implorait du secours, Et l'orphelin qui manquait d'appui.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

La bénédiction du malheureux venait sur moi; Je remplissais de joie le coeur de la veuve.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Je me revêtais de la justice et je lui servais de vêtement, J'avais ma droiture pour manteau et pour turban.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

J'étais l'oeil de l'aveugle Et le pied du boiteux.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

J'étais le père des misérables, J'examinais la cause de l'inconnu;

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Je brisais la mâchoire de l'injuste, Et j'arrachais de ses dents la proie.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Alors je disais: Je mourrai dans mon nid, Mes jours seront abondants comme le sable;

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

L'eau pénétrera dans mes racines, La rosée passera la nuit sur mes branches;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Ma gloire reverdira sans cesse, Et mon arc rajeunira dans ma main.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

On m'écoutait et l'on restait dans l'attente, On gardait le silence devant mes conseils.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Après mes discours, nul ne répliquait, Et ma parole était pour tous une bienfaisante rosée;

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Ils comptaient sur moi comme sur la pluie, Ils ouvraient la bouche comme pour une pluie du printemps.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Je leur souriais quand ils perdaient courage, Et l'on ne pouvait chasser la sérénité de mon front.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

J'aimais à aller vers eux, et je m'asseyais à leur tête; J'étais comme un roi au milieu d'une troupe, Comme un consolateur auprès des affligés.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.