Job 30

Et maintenant!... je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Mais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d'atteindre la vieillesse.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Desséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Ils arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n'ont pour pain que la racine des genêts.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

On les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Ils habitent dans d'affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Ils hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Etres vils et méprisés, On les repousse du pays.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Et maintenant, je suis l'objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Ils ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Ils n'ont plus de retenue et ils m'humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Ces misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Ils détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Ils arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Les terreurs m'assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Et maintenant, mon âme s'épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m'ont saisi.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

La nuit me perce et m'arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Par la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Dieu m'a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Tu deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Tu me soulèves, tu me fais voler au-dessus du vent, Et tu m'anéantis au bruit de la tempête.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Car, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Mais celui qui va périr n'étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n'implore-t-il pas du secours?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

N'avais-je pas des larmes pour l'infortuné? Mon coeur n'avait-il pas pitié de l'indigent?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

J'attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J'espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Mes entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m'ont surpris.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Je marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Je suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Ma peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Ma harpe n'est plus qu'un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.