Job 21

Job prit la parole et dit:

Тогава Йов отговори и каза:

Ecoutez, écoutez mes paroles, Donnez-moi seulement cette consolation.

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Laissez-moi parler, je vous prie; Et, quand j'aurai parlé, tu pourras te moquer.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Est-ce contre un homme que se dirige ma plainte? Et pourquoi mon âme ne serait-elle pas impatiente?

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Regardez-moi, soyez étonnés, Et mettez la main sur la bouche.

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Quand j'y pense, cela m'épouvante, Et un tremblement saisit mon corps.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Pourquoi les méchants vivent-ils? Pourquoi les voit-on vieillir et accroître leur force?

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Leur postérité s'affermit avec eux et en leur présence, Leurs rejetons prospèrent sous leurs yeux.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Dans leurs maisons règne la paix, sans mélange de crainte; La verge de Dieu ne vient pas les frapper.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Leurs taureaux sont vigoureux et féconds, Leurs génisses conçoivent et n'avortent point.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Ils laissent courir leurs enfants comme des brebis, Et les enfants prennent leurs ébats.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Ils chantent au son du tambourin et de la harpe, Ils se réjouissent au son du chalumeau.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Ils passent leurs jours dans le bonheur, Et ils descendent en un instant au séjour des morts.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Ils disaient pourtant à Dieu: Retire-toi de nous; Nous ne voulons pas connaître tes voies.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Qu'est-ce que le Tout-Puissant, pour que nous le servions? Que gagnerons-nous à lui adresser nos prières?

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Quoi donc! ne sont-ils pas en possession du bonheur? -Loin de moi le conseil des méchants!

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Mais arrive-t-il souvent que leur lampe s'éteigne, Que la misère fonde sur eux, Que Dieu leur distribue leur part dans sa colère,

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Qu'ils soient comme la paille emportée par le vent, Comme la balle enlevée par le tourbillon?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Est-ce pour les fils que Dieu réserve le châtiment du père? Mais c'est lui que Dieu devrait punir, pour qu'il le sente;

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

C'est lui qui devrait contempler sa propre ruine, C'est lui qui devrait boire la colère du Tout-Puissant.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

Car, que lui importe sa maison après lui, Quand le nombre de ses mois est achevé?

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Est-ce à Dieu qu'on donnera de la science, A lui qui gouverne les esprits célestes?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

L'un meurt au sein du bien-être, De la paix et du bonheur,

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

Les flancs chargés de graisse Et la moelle des os remplie de sève;

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

L'autre meurt, l'amertume dans l'âme, Sans avoir joui d'aucun bien.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Et tous deux se couchent dans la poussière, Tous deux deviennent la pâture des vers.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Je sais bien quelles sont vos pensées, Quels jugements iniques vous portez sur moi.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Vous dites: Où est la maison de l'homme puissant? Où est la tente qu'habitaient les impies?

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Mais quoi! n'avez-vous point interrogé les voyageurs, Et voulez-vous méconnaître ce qu'ils prouvent?

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Au jour du malheur, le méchant est épargné; Au jour de la colère, il échappe.

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Qui lui reproche en face sa conduite? Qui lui rend ce qu'il a fait?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Il est porté dans un sépulcre, Et il veille encore sur sa tombe.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Les mottes de la vallée lui sont légères; Et tous après lui suivront la même voie, Comme une multitude l'a déjà suivie.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Pourquoi donc m'offrir de vaines consolations? Ce qui reste de vos réponses n'est que perfidie.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?