Job 29

Job puhui taas sananlaskunsa ja sanoi:

И Йов още продължи беседата си и каза:

Ah jos minä olisin niinkuin entisinä kuukausina! niinä päivinä, joina Jumala minun kätki,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Koska hänen valkeutensa paisti minun pääni päälle, ja minä kävin pimeissä hänen valkeudessansa,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Niinkuin minä olin nuorena olessani; koska Jumalan salaisuus oli minun majani päällä;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Koska Kaikkivaltias oli vielä minun kanssani, ja minun nuorukaiseni minun ympärilläni;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Koska minä pesin minun tieni voilla, ja kallio vuoti minulle öljy-ojat;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Koska minä menin kaupunin porteille, ja annoin valmistaa istuimeni kujille;

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Kuin nuoret näkivät minun, niin he pakenivat, ja vanhat nousivat ja seisoivat minun edessäni,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Ylimmäiset lakkasivat puhumasta, ja panivat kätensä suunsa päälle,

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Ruhtinasten ääni kätkeysi, ja heidän kielensä suun lakeen tarttui.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Sillä kenen korva minun kuuli, se kiitti minua onnelliseksi, ja jonka silmä minun näki, se todisti minusta.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Sillä minä autin köyhää, joka huusi, ja orpoa, jolla ei auttajaa ollut.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Niiden siunaus, jotka katoomallansa olivat, tuli minun päälleni; ja minä ilahutin leskein sydämen.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Vanhurskaus oli minun pukuni, jonka minä päälleni puin, ja minun oikeuteni oli minulle niinkuin hame ja kaunistus.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Minä olin sokian silmä ja ontuvan jalka.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Minä olin köyhäin isä, ja jonka asiaa en minä ymmärtänyt, sen minä visusti tutkin.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Minä särjin väärän syömähampaat, ja otin saaliin hänen hampaistansa,

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Minä ajattelin: minä riuduin pesässäni, ja teen päiväni moneksi niinkuin sannan.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Minun juureni putkahti veden tykönä, ja kaste pysyi laihoni päällä.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Minun kunniallisuuteni uudistui minun edessäni, ja minun joutseni muuttui uudeksi minun kädessäni.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

He kuulivat minua ja odottivat, ja vaikenivat minun neuvooni.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Minun sanani jälkeen ei yksikään enempää puhunut, ja minun puheeni tiukkui heidän päällensä.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

He odottivat minua niinkuin sadetta, ja avasivat suunsa niinkuin ehtoosadetta vastaan.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Jos minä nauroin heidän puoleensa, ei he luottaneet sen päälle, eikä tahtoneet minua murheesen saattaa.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Kuin minä tulin heidän kokouksiinsa, niin minun täytyi istua ylimpänä: ja asuin niinkuin kuningas sotaväen keskellä, lohduttaissani murheellisia.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.