Proverbs 8

Mon ikke Visdommen kalder, løfter Indsigten ikke sin røst?

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Oppe på Høje ved Vejen, ved Korsveje træder den frem;

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

ved Porte, ved Byens Udgang, ved Dørenes Indgang råber den:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Jeg kalder på eder, I Mænd, løfter min Røst til Menneskens Børn.

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

I tankeløse, vind jer dog Klogskab, I Tåber, så få dog Forstand!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Hør, thi jeg fører ædel Tale, åbner mine Læber med retvise Ord;

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

ja, Sandhed taler min Gane, gudløse Læber er mig en Gru.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Rette er alle Ord af min Mund, intet er falskt eller vrangt;

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

de er alle ligetil for den kloge, retvise for dem der vandt Indsigt

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Tag ved Lære, tag ikke mod Sølv, tag mod Kundskab fremfor udsøgt Guld;

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

thi Visdom er bedre end Perler, ingen Skatte opvejer den

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Jeg, Visdom, er Klogskabs Nabo og råder over Kundskab og Kløgt.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

HERRENs Frygt er Had til det onde. Jeg hader Hovmod og Stolthed, den onde Vej og den falske Mund.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Jeg ejer Råd og Visdom, jeg har Forstand, jeg har Styrke.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Ved mig kan Konger styre og Styresmænd give retfærdige Love;

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

ved mig kan Fyrster råde og Stormænd dømme Jorden.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Jeg elsker dem, der elsker mig, og de, der søger mig, finder mig.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Hos mig er der Rigdom og Ære, ældgammelt Gods og Retfærd.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Min Frugt er bedre end Guld og Malme, min Afgrøde bedre end kosteligt Sølv.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Jeg vandrer på Retfærds Vej. midt hen ad Rettens Stier

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

for at tildele dem, der elsker mig, Gods og fylde deres Forrådshuse.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Mig skabte HERREN først blandt sine Værker, i Urtid, førend han skabte andet;

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

jeg blev frembragt i Evigheden, i Begyndelsen, i Jordens tidligste Tider;

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

jeg fødtes, før Verdensdybet var til, før Kilderne, Vandenes Væld, var til;

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

førend Bjergene sænkedes, før Højene fødtes jeg,

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

førend han skabte Jord og Marker, det første af Jordsmonnets Støv.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Da han grundfæsted Himlen, var jeg hos ham, da han satte Hvælv over Verdensdybet.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Da han fæstede Skyerne oventil og gav Verdensdybets Kilder deres faste Sted,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

da han satte Havet en Grænse, at Vandene ej skulde bryde hans Lov, da han lagde Jordens Grundvold,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

da var jeg Fosterbarn hos ham, hans Glæde Dag efter Dag; for hans Åsyn leged jeg altid,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

leged på hans vide Jord og havde min Glæde af Menneskens Børn.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Og nu, I Sønner, hør mig! Vel den, der vogter på mine Veje!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Hør på Tugt og bliv vise, lad ikke hånt derom!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Lykkelig den, der hører på mig, så han daglig våger ved mine Døre og vogter på mine Dørstolper.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Thi den, der ftnder mig; finder Liv og opnår Yndest hos HERREN;

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

men den, som mister mig, skader sig selv; enhver, som hader mig, elsker Døden.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.