Job 29

Og Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:

И Йов още продължи беседата си и каза:

Ak, havde jeg det som tilforn, som dengang Gud tog sig af mig,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

da hans Lampe lyste over mit Hoved, og jeg ved hans Lys vandt frem i Mørke,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

som i mine modne År, da Guds Fortrolighed var over mit Telt,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

da den Almægtige end var hos mig og mine Drenge var om mig,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

da mine Fødder vaded i Fløde, og Olie strømmede, hvor jeg stod,

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

da jeg gik ud til Byens Port og rejste mit Sæde på Torvet.

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Når Ungdommen så mig, gemte deo sig, Oldinge rejste sig op og stod,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Høvdinger standsed i Talen og lagde Hånd på Mund,

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Stormænds Røst forstummed, deres Tunge klæbed til Ganen;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Øret hørte og priste mig lykkelig, Øjet så og tilkendte mig Ære.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Thi jeg redded den arme, der skreg om Hjælp, den faderløse, der savned en Hjælper;

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

den, det gik skævt, velsignede mig, jeg frydede Enkens Hjerte;

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

jeg klædte mig i Retfærd, og den i mig, i Ret som Kappe og Hovedbind.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Jeg var den blindes Øje, jeg var den lammes Fod;

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

jeg var de fattiges Fader, udreded den mig ukendtes Sag;

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

den lovløses Tænder brød jeg, rev Byttet ud af hans Gab.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Så tænkte jeg da: "Jeg skal dø i min Rede, leve så længe som Føniksfuglen;

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

min Rod kan Vand komme til, Duggen har Nattely i mine Grene;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

min Ære er altid ny, min Bue er altid ung i min Hånd!"

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Mig hørte de på og bied, var tavse, mens jeg gav Råd;

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

ingen tog Ordet, når jeg havde talt, mine Ord faldt kvægende på dem;

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

de bied på mig som på Regn, spærred Munden op efter Vårregn.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Mistrøstige smilte jeg til, mit Åsyns Lys fik de ej til at svinde.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Vejen valgte jeg for dem og sad som Høvding, troned som Konge blandt Hærmænd, som den, der gav sørgende Trøst.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.