Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Чи ж мудрість не кличе, і не подає свого голосу розум?

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

На верхів'ях холмів, при дорозі та на перехрестях стоїть он вона!

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

При брамах, при вході до міста, де входиться в двері, там голосно кличе вона:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

До вас, мужі, я кличу, а мій голос до людських синів:

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Зрозумійте но, неуки, мудрість, зрозумійте ви розум, безглузді!

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Послухайте, я бо шляхетне кажу, і відкриття моїх губ то простота.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Бо правду говорять уста мої, а лукавство гидота для губ моїх.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Всі слова моїх уст справедливі, нема в них крутійства й лукавства.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Усі вони прості, хто їх розуміє, і щирі для тих, хто знаходить знання.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Візьміть ви картання моє, а не срібло, і знання, добірніше від щирого золота:

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

ліпша бо мудрість за перли, і не рівняються їй всі клейноди!

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Я, мудрість, живу разом з розумом, і знаходжу пізнання розважне.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Страх Господній лихе все ненавидіти: я ненавиджу пиху та гордість, і дорогу лиху та лукаві уста!

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

В мене рада й оглядність, я розум, і сила у мене.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Мною царюють царі, а законодавці права справедливі встановлюють.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Мною правлять владики й вельможні, всі праведні судді.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Я кохаю всіх тих, хто кохає мене, хто ж шукає мене мене знайде!

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Зо мною багатство та слава, тривалий маєток та правда:

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

ліпший плід мій від щирого золота й золота чистого, а прибуток мій ліпший за срібло добірне!

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Путтю праведною я ходжу, поміж правних стежок,

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

щоб дати багатство в спадщину для тих, хто кохає мене, і я понаповнюю їхні скарбниці!

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Господь мене мав на початку Своєї дороги, перше чинів Своїх, спервовіку,

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

відвіку була я встановлена, від початку, від правіку землі.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Народжена я, як безодень іще не було, коли не було ще джерел, водою обтяжених.

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Народжена я, поки гори поставлені ще не були, давніше за пагірки,

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

коли ще землі не вчинив Він, ні піль, ні початкового пороху всесвіту.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Коли приправляв небеса я була там, коли круга вставляв на поверхні безодні,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

коли хмари уміцнював Він нагорі, як джерела безодні зміцняв,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

коли клав Він для моря устава його, щоб його берегів вода не переходила, коли ставив основи землі,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

то я майстром у Нього була, і була я веселощами день-у-день, радіючи перед обличчям Його кожночасно,

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

радіючи на земнім крузі Його, а забава моя із синами людськими!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Тепер же, послухайте, діти, мене, і блаженні, хто буде дороги мої стерегти!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Навчання послухайте й мудрими станьте, і не відступайте від нього!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Блаженна людина, яка мене слухає, щоб пильнувати при дверях моїх день-у-день, щоб одвірки мої берегти!

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Хто бо знаходить мене, той знаходить життя, і одержує милість від Господа.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

А хто проти мене грішить, ограбовує душу свою; всі, хто мене ненавидить, ті смерть покохали!