Proverbs 7

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

Сину мій, бережи ти слова мої, мої ж заповіді заховай при собі,

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

бережи мої заповіді та й живи, а наука моя немов в очах твоїх та зіниця,

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

прив'яжи їх на пальцях своїх, напиши на таблиці тій серця свого!

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

На мудрість скажи: Ти сестра моя! а розум назви: Мій довірений!

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

щоб тебе стерегти від блудниці, від чужинки, що мовить м'якенькі слова.

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

Бо я визирав був в вікно свого дому, через ґрати мого вікна,

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

і приглядавсь до невіж, розглядався між молоддю. І юнак ось, позбавлений розуму,

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

проходив по ринку при розі його, і ступив по дорозі до дому її,

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

коли вітерець повівав був увечорі дня, у темряві ночі та мороку.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

Аж ось жінка в убранні блудниці назустріч йому, із серцем підступним,

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

галаслива та непогамована, її ноги у домі своїм не бувають:

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

раз на вулиці, раз на майданах, і при кожному розі чатує вона...

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

І вхопила вона його міцно та й поцілувала його, безсоромним зробила обличчя своє та й сказала йому:

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

У мене тепер мирні жертви, виповнила я сьогодні обіти свої!

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

Тому то я вийшла назустріч тобі, пошукати обличчя твого, і знайшла я тебе!

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

Килимами я вистелила своє ложе, тканинами різних кольорів з єгипетського полотна,

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

постелю свою я посипала миррою, алоєм та цинамоном...

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

Ходи ж, аж до ранку впиватися будем коханням, любов'ю натішимось ми!

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

Бо вдома нема чоловіка, пішов у далеку дорогу:

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

вузлик срібла він узяв в свою руку, хіба на день повні поверне до дому свого...

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

Прихилила його велемовством своїм, облесливістю своїх губ його звабила,

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

він раптом за нею пішов, немов віл, до зарізу проваджений, і немов пес, що ведуть його на ланцюгу до ув'язнення,

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

як той птах, поспішає до сітки, і не знає, що це на життя його пастка...

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

А тепер, мої діти, мене ви послухайте, і на слова моїх уст уважайте:

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

Хай не збочує серце твоє на дороги її, не блукай ти стежками її,

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

бо вона багатьох уже трупами кинула, і численні всі, нею забиті!

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

Її дім до шеолу дороги, що провадять до смертних кімнат...