Luke 23

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

І знялися всі їхні збори, і повели до Пилата Його.

И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

І зачали оскаржати Його й говорити: Ми ствердили, що Цей ворохобить народ наш, і забороняє податок давати кесареві, та й говорить, що Він, Христос Цар.

А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

І Пилат запитав Його, кажучи: Чи Ти Цар Юдейський? А Він відказав йому в відповідь: Сам ти кажеш...

И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

І Пилат сказав первосвященикам та до народу: Я не знаходжу жадної провини в Цій Людині.

А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

А вони намагались, говорячи: Він бунтує народ, навчаючи в усій Юдеї, від Галілеї почавши аж посі.

А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

А Пилат, вчувши про Галілею, спитав: Хіба Він галілеянин?

И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

І, дізнавшись, що Він із влади Ірода, відіслав Його Іродові, бо той в Єрусалимі також перебував тими днями.

А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

Коли ж Ірод побачив Ісуса, то дуже зрадів, бо він від давнього часу бажав Його бачити, багато за Нього чував, і сподівався побачити чудо яке, що буває від Нього.

И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

І багато питався Його, та нічого не відповідав Він йому.

А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

І стояли тут первосвященики й книжники, та завзято Його оскаржали.

Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

Тоді Ірод із військом своїм ізневажив Його й насміявся, зодягнувши Його в яснобілу одіж, і відіслав до Пилата Його.

В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

І того дня стали Ірод із Пилатом за приятелів між собою, бо давніш ворожнеча між ними була.

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

А Пилат скликав первосвящеників, і старшин, і народ,

Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

і промовив до них: Привели ви мені Чоловіка Цього, як того, що бунтує народ. А ось я перед вами розвідав, і не знаходжу в Людині Оцій ані однієї провини такої, про що ви оскаржаєте.

нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

Також Ірод, бо він відіслав Його нам. І ось нічого, що на смерть заслуговувало б, Він не вчинив.

И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

Отже я покараю Його й відпущу.

(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

Бо повинен був їм відпустити одного на свято.

Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

А народ став кричати й казати: Візьми Цього, відпусти ж нам Варавву!

който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

А той за повстання одне, яке сталося в місті, і за вбивство посаджений був до в'язниці.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

І знову сказав їм Пилат, хотячи відпустити Ісуса.

А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

Та кричали вони й говорили: Розіпни, розіпни Його!

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

Він же втретє промовив до них: Яке ж зло вчинив Він? Я нічого, що на смерть заслуговувало б, на Нім не знайшов. Отже я покараю Його й відпущу.

Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

А вони сильним криком свого домагалися, та вимагали розп'ясти Його. І взяв гору крик їхній та первосвящеників.

И Пилат реши да бъде, както искат те,

І Пилат присудив, щоб було, як просили вони:

и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

відпустив їм Варавву, посадженого за повстання та вбивство в в'язницю, за якого просили вони, а Ісуса віддав їхній волі...

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

І як Його повели, то схопили якогось Симона із Кірінеї, що з поля вертався, і поклали на нього хреста, щоб він ніс за Ісусом!

И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

А за Ним ішов натовп великий людей і жінок, які плакали та голосили за Ним.

А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

А Ісус обернувся до них та й промовив: Дочки єрусалимські, не ридайте за Мною, за собою ридайте й за дітьми своїми!

защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

Бо ось дні настають, коли скажуть: Блаженні неплідні, та утроби, які не родили, і груди, що не годували...

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

Тоді стануть казати горам: Поспадайте на нас, а узгір'ям: Покрийте нас!

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

Бо коли таке роблять зеленому дереву, то що буде сухому?

А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

І вели з Ним також двох злочинників інших, щоб убити.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

А коли прибули на те місце, що звуть Череповище, розп'яли тут Його та злочинників, одного праворуч, а одного ліворуч.

А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

Ісус же промовив: Отче, відпусти їм, бо не знають, що чинять вони!... А як Його одіж ділили, то кидали жереба.

А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

А люди стояли й дивились... Насміхалися з ними й старшини, говорячи: Він інших спасав, нехай Сам Себе визволить, коли Він Христос, Божий Обранець!

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

І вояки глузували з Нього: приступаючи, оцет Йому подавали,

Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

і казали: Коли Цар Ти Юдейський, спаси Себе Сам!

И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

Був же й напис над Ним письмом грецьким, латинським і гебрейським написаний: Це Цар Юдейський.

И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

А один із розп'ятих злочинників став зневажати Його й говорити: Чи Ти не Христос? То спаси Себе й нас!

А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

Обізвався ж той другий, і докоряв йому, кажучи: Чи не боїшся ти Бога, коли й сам на те саме засуджений?

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

Але ми справедливо засуджені, і належну заплату за вчинки свої беремо, Цей же жадного зла не вчинив.

И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

І сказав до Ісуса: Спогадай мене, Господи, коли прийдеш у Царство Своє!

А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

І промовив до нього Ісус: Поправді кажу тобі: ти будеш зо Мною сьогодні в раю!

И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

Наближалася шоста година, і темрява стала по цілій землі аж до години дев'ятої...

когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

І сонце затьмилось, і в храмі завіса роздерлась надвоє...

И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

І, скрикнувши голосом гучним, промовив Ісус: Отче, у руки Твої віддаю Свого духа! І це прорікши, Він духа віддав...

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

Коли ж сотник побачив, що сталось, він Бога прославив, говорячи: Дійсно праведний був Чоловік Цей!

И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

І ввесь натовп, який зійшовсь на видовище це, як побачив, що сталось, бив у груди себе та вертався...

А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Усі ж знайомі Його й ті жінки, що прийшли були з Ним із Галілеї, здалека стояли й дивились на це...

И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

І ось муж, на ім'я йому Йосип, що був радником синедріону, людина шановна і праведна,

който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

не пристав він до ради та чину їх, із Ариматеї, юдейського міста, що й сам сподівався Божого Царства,

отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

цей прийшов до Пилата, і тіла Ісусового став просити.

И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

І Йосип, знявши Його, обгорнув плащаницею, і поклав Його в гробі, що в скелі був висічений, і що в ньому ніколи ніхто не лежав.

Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

День той був Приготування, і наставала субота.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

А жінки, що прийшли були з Ним із Галілеї, ішли слідом, і вони бачили гроба, і як покладене тіло Його.

И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Повернувшись, вони наготували пахощів і мира, а в суботу, за заповіддю, спочивали.