Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

Da tok Job til orde og sa:

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Hør aktsomt på mitt ord og la dette være den trøst I yder mig!

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Tål mig, så jeg kan få tale, og når jeg har talt, kan du spotte.

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Mon min klage gjelder et menneske? Eller hvorfor skulde min ånd ikke bli utålmodig?

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Vend eder til mig og bli forferdet og legg hånd på munn!

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Kommer jeg det i hu, så forferdes jeg, og mitt kjød gripes av skjelving.

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Hvorfor blir de ugudelige i live, blir gamle og tiltar endog i velmakt?

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

De ser sine barn trives omkring sig, og sine efterkommere har de for sine øine.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Deres hus er sikre mot redsler, og Guds ris kommer ikke over dem.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Hans okse parrer sig og spiller ikke, hans ku kalver og kaster ikke i utide.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

De slipper sine barn ut som småfeet, og deres smågutter hopper omkring.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

De synger til tromme og citar, og de gleder sig ved fløitens lyd.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

De lever sine dager i lykke, og i et øieblikk farer de ned til dødsriket.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Og dog sa de til Gud: Vik fra oss! Vi har ikke lyst til å kjenne dine veier.

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Hvad er den Allmektige, at vi skulde tjene ham, og hvad gagn skulde vi ha av å vende oss til ham med bønn?

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Ja, men deres lykke står ikke i deres egen hånd. - De ugudeliges tanker er langt fra mine tanker.

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Hvor ofte utslukkes vel de ugudeliges lampe, og hvor ofte hender det at ulykke kommer over dem? Hvor ofte tildeler han dem vel smerter i sin vrede?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Hvor ofte blir de vel som strå for vinden, som agner stormen fører bort?

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Men Gud gjemmer hans straff til hans barn. - Ja, men han burde straffe ham selv, så han fikk kjenne det.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

Med egne øine burde han få se sin undergang, og av den Allmektiges vrede burde han få drikke selv.

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

For hvad bryr han sig om sitt hus efter sin død, når hans måneders tall er ute?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Vil nogen lære Gud visdom, han som dømmer de høieste?

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

Den ene dør midt i sin velmakt, helt trygg og rolig;

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

hans kar var fulle av melk, og margen i hans ben var saftfull.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Den andre dør med sorg i hjertet og har aldri nytt nogen lykke.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Begge ligger de i støvet, og makk dekker dem.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Se, jeg kjenner eders tanker og de onde råd hvormed I gjør urett mot mig;

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

for I sier: Hvor er tyrannens hus, og hvor er det telt de ugudelige bor i?

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Har I aldri spurt dem som har faret vidt omkring? Og I vil vel ikke forkaste deres vidnesbyrd,

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

at den onde spares på ulykkens dag, på vredens dag føres han unda.

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Hvem foreholder ham hans ferd like i hans ansikt? og når han gjør noget, hvem gjengjelder ham det?

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Til graven bæres han med ære, og over gravhaugen holder de vakt.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Søt er hans hvile i dalens muld, og alle mennesker vandrer i hans spor, og det er ikke tall på dem som har gått foran ham.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

Hvor kan I da trøste mig med så tom en trøst? Av eders svar blir det bare troløshet tilbake.