Job 20

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Da tok Sofar fra Na'ama til orde og sa:

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

Derfor legger mine tanker mig svaret i munnen, og derfor stormer det i mig;

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

hånende tilrettevisning må jeg høre, og min ånd gir mig svar ut fra min innsikt.

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

Vet du da ikke at slik har det vært fra evighet, fra den tid mennesker blev satt på jorden,

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

at de ugudeliges jubel er kort, og den gudløses glede bare varer et øieblikk?

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

Stiger enn hans stolthet til himmelen, og når enn hans hode til skyen,

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

så går han dog likesom sitt skarn til grunne for evig; de som så ham, spør: Hvor er han?

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

Som en drøm flyr han bort, og ingen finner ham mere; han jages bort som et nattesyn.

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

Det øie som så ham, ser ham ikke mere, og hans sted skuer ham ikke lenger.

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

Hans barn må søke småfolks yndest, og hans hender må gi hans gods tilbake.

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

Hans ben var fulle av ungdomskraft, men nu ligger den med ham i støvet.

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

Smaker enn det onde søtt i hans munn, skjuler han det under sin tunge,

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

sparer han på det og slipper det ikke, men holder det tilbake under sin gane,

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

så blir dog hans mat omskapt i hans innvoller og blir til ormegift i hans liv.

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

Han slukte gods, og han må spy det ut igjen; Gud driver det ut av hans buk.

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

Ormegift må han innsuge; huggormens tunge dreper ham.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

Han skal ikke få se bekker, elver av honning og elver av melk.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

Han må gi tilbake det han har tjent, og får ikke nyte det; meget gods har han vunnet, men han får liten glede av det.

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

For han knuste småfolk og lot dem ligge der; han rante hus til sig, men får ikke bygge dem om;

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

han kjente aldri ro i sitt indre; han skal ikke slippe unda med sine skatter.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

Det var intet som undgikk hans grådighet; derfor varer ikke hans lykke.

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

Midt i hans rikdom blir det trangt for ham; hver nødlidende vender sin hånd mot ham.

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

For å fylle hans buk sender Gud sin brennende vrede mot ham og lar sin mat regne på ham.

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

Flykter han for våben av jern, så gjennemborer en bue av kobber ham.

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

Når han så drar pilen ut av sin rygg, og den lynende odd kommer frem av hans galle, da faller dødsredsler over ham.

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

Alt mørke er opspart for hans vel gjemte skatter; en ild som intet menneske puster til, fortærer ham; den eter det som er igjen i hans telt.

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

Himmelen åpenbarer hans misgjerning, og jorden reiser sig mot ham.

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

Det han har samlet i sitt hus, føres bort, det skylles bort på Guds vredes dag.

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

Dette er den lodd som et ugudelig menneske får av Gud, den arv som er tilkjent ham av den Allmektige.