Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Job puhui taas sananlaskunsa ja sanoi:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Ah jos minä olisin niinkuin entisinä kuukausina! niinä päivinä, joina Jumala minun kätki,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Koska hänen valkeutensa paisti minun pääni päälle, ja minä kävin pimeissä hänen valkeudessansa,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Niinkuin minä olin nuorena olessani; koska Jumalan salaisuus oli minun majani päällä;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Koska Kaikkivaltias oli vielä minun kanssani, ja minun nuorukaiseni minun ympärilläni;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Koska minä pesin minun tieni voilla, ja kallio vuoti minulle öljy-ojat;

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Koska minä menin kaupunin porteille, ja annoin valmistaa istuimeni kujille;

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Kuin nuoret näkivät minun, niin he pakenivat, ja vanhat nousivat ja seisoivat minun edessäni,

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Ylimmäiset lakkasivat puhumasta, ja panivat kätensä suunsa päälle,

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Ruhtinasten ääni kätkeysi, ja heidän kielensä suun lakeen tarttui.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Sillä kenen korva minun kuuli, se kiitti minua onnelliseksi, ja jonka silmä minun näki, se todisti minusta.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Sillä minä autin köyhää, joka huusi, ja orpoa, jolla ei auttajaa ollut.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Niiden siunaus, jotka katoomallansa olivat, tuli minun päälleni; ja minä ilahutin leskein sydämen.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Vanhurskaus oli minun pukuni, jonka minä päälleni puin, ja minun oikeuteni oli minulle niinkuin hame ja kaunistus.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Minä olin sokian silmä ja ontuvan jalka.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Minä olin köyhäin isä, ja jonka asiaa en minä ymmärtänyt, sen minä visusti tutkin.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Minä särjin väärän syömähampaat, ja otin saaliin hänen hampaistansa,

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Minä ajattelin: minä riuduin pesässäni, ja teen päiväni moneksi niinkuin sannan.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Minun juureni putkahti veden tykönä, ja kaste pysyi laihoni päällä.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Minun kunniallisuuteni uudistui minun edessäni, ja minun joutseni muuttui uudeksi minun kädessäni.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

He kuulivat minua ja odottivat, ja vaikenivat minun neuvooni.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Minun sanani jälkeen ei yksikään enempää puhunut, ja minun puheeni tiukkui heidän päällensä.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

He odottivat minua niinkuin sadetta, ja avasivat suunsa niinkuin ehtoosadetta vastaan.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Jos minä nauroin heidän puoleensa, ei he luottaneet sen päälle, eikä tahtoneet minua murheesen saattaa.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Kuin minä tulin heidän kokouksiinsa, niin minun täytyi istua ylimpänä: ja asuin niinkuin kuningas sotaväen keskellä, lohduttaissani murheellisia.