Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Nyt minun nuorempani nauravat minua, joiden isiä en minä olisi pannut minun laumani koirain sekaan;

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Joiden voiman minä tyhjänä pidin, jotka ei ijällisiksi tulleet;

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Ne jotka nälän ja tuskan tähden pakenivat erinänsä korpeen, äsken turmeltuneet ja köyhtyneet,

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Jotka nukulaisia repivät pensasten ympäri; ja katajan juuret olivat heidän ruokansa:

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

He ajettiin ulos, ja huudettiin heitä vastaan niinkuin varasta.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

He asuivat kauhiain ojain tykönä maan luolissa ja vuorten rotkoissa.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Pensasten keskellä he huusivat, ja ohdakkein sekaan he kokosivat itsensä,

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Turhain ja hyljättyin ihmisten lapset, jotka halvimmat olivat maan päällä.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Ja nyt minä olen heidän lauluksensa tullut, ja minun täytyy heidän juttunansa olla.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

He kauhistavat minua, ja erkanevat kauvas minusta; ja ei he häpee sylkeä minun kasvoilleni.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Sillä hän on minun köyteni päästänyt, ja on nöyryyttänyt minun: He ovat suitset minun edestäni heittäneet pois.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Oikialle puolelle nousivat nuorukaiset: He lykkäsivät pois minun jalkani, ja tekivät tien minua kohden, hukuttaaksensa minua.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

He ovat kukistaneet minun polkuni: se oli huokia heille minua vahingoittaa, ilman kenenkään avuta.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

He ovat tulleet sisälle niinkuin suurten rakoin lävitse, ja ovat sekaseuraisin karaneet sisälle.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Pelko on kääntynyt minua vastaan, ja niinkuin tuuli vainonnut minun kunniaani, ja niinkuin pilvi, on minun autuuteni mennyt ohitse.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Mutta nyt kääntää minun sieluni itsensä minua vastaan, ja minun murhepäiväni ovat minun käsittäneet.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Yöllä minun luuni lävistettiin kaikin paikoin lävitse, ja minun suoneni ei saa lepoa.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Suuren voiman kautta minun vaatteeni muutetaan, ja hän on vyöttänyt minun niinkuin hameeni pään lävellä.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Minä sotkutaan lokaan, ja verrataan tomuun ja tuhkaan.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Jos minä hudan sinun tykös, niin et sinä vastaa minua: jos minä käyn edes, niin et sinä minusta tietävinäs ole.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Sinä olet muuttunut minulle hirmuiseksi, ja vainoot minua kätes voimalla.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Sinä nostat minun tuuleen, ja annat minun ajaa sen päällä, ja sulaat minun voimallisesti.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Sillä minä tiedän, ettäs annat minun kuolemaan, joka on se huone, joka kaikille eläville on asetettu.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Ei hän kuitenkaan ojenna kättänsä luutarhaan, eikä he huuda kadotuksestansa.

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Minä itkin kovana aikana, ja minun sieluni armahti köyhää.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Minä odotin hyvää, ja paha tuli: minä odotin valkeutta, ja pimeys tuli.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Minun sisällykseni kiehuvat lakkaamatta: Murheen aika on minun ennättänyt.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Minä käyn mustettuna, ehkei aurinko minua ruskoittanut: minä nousen kansan seassa ja huudan.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Minä olen kärmetten veli, strutsilinnun poikain kumppani.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Minun nahkani minun päälläni on mustettunut, ja minun luuni ovat helteestä palaneet.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

Minun kanteleeni on muuttunut valitukseksi, ja minun huiluni itkuksi.