Proverbs 29

Човек, който често е изобличаван, но остава твърдоглав, ще бъде съкрушен внезапно, и то без изцеление.

Hvo Nakken gør stiv, skønt revset tit, han knuses brat uden Lægedom.

Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене.

Er der mange retfærdige, glædes Folket, men råder de gudløse, sukker Folket.

Човек, който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

Hvo Visdom elsker, glæder sin Fader, hvo Skøger omgås, bortødsler Gods.

Царят утвърждава страната чрез правосъдие, а подкупният я съсипва.

Kongen grundfæster Landet med Ret, en Udsuger lægger det øde.

Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.

Mand, der smigrer sin Næste, breder et Net for hans Fod.

В престъплението на злия има примка, а праведният се радва и се весели.

I sin Brøde hildes den onde, den retfærdige jubler af Glæde.

Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае.

Den retfærdige kender de ringes Retssag; den gudløse skønner intet.

Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева.

Spottere ophidser Byen, men Vismænd, de stiller Vrede.

Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой.

Går Vismand i Rette med Dåre, vredes og ler han, alt preller af.

Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му.

De blodtørstige hader lydefri Mand, de retsindige tager sig af ham.

Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява.

En Tåbe slipper al sin Voldsomhed løs, Vismand stiller den omsider.

Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

En Fyrste, som lytter til Løgnetale, får lufter gudløse Tjenere.

Бедният и потисникът се срещат — ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата.

Fattigmand og Blodsuger mødes, HERREN giver begges Øjne Glans.

Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.

En Konge, der dømmer de ringe med Ret, hans Trone står fast evindelig.

Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.

Ris og Revselse, det giver Visdom, uvorn Dreng gør sin Moder Skam.

Когато безбожните се умножават, престъплението се умножава, но праведните ще видят падането им.

Bliver mange gudløse tiltager Synd; retfærdige ser med Fryd deres Fald.

Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.

Tugt din Søn, så kvæger han dig og bringer din Sjæl, hvad der smager.

Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона.

Uden Syner forvildes et Folk; salig den, der vogter på Loven.

Слуга няма да се поправи само с думи, защото разбира, но няма да откликне.

Med Ord lader Træl sig ikke tugte, han fatter dem vel, men adlyder ikke.

Виждаш ли човек, прибързан в думите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Ser du en Mand, der er hastig til Tale, for en Tåbe er der snarere Håb end for ham.

Който глези слугата си от детинство, най-накрая той ще стане като син.

Forvænner man sin Træl fra ung, vil han til sidst være Herre.

Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.

Hidsig Mand vækker Strid, vredladen Mand gør megen Synd.

Гордостта на човека ще го унижи, а смиреният ще придобие чест.

Et Menneskes Hovmod ydmyger ham, den ydmyge opnår Ære.

Който е съдружник с крадец, мрази живота си — чува клетвата, но не разкрива.

Hæleren hader sit Liv, han hører Forbandelsen, men melder intet.

Страхът от човека слага примка, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде в безопасност.

Frygt for Mennesker leder i Snare, men den, der stoler på HERREN, er bjærget.

Мнозина търсят лицето на владетеля, но съдът за човека е от ГОСПОДА.

Mange søger en Fyrstes Gunst; Mands Ret er dog fra HERREN.

Неправедният е мерзост за праведните, а правият в пътя си е мерзост за безбожните.

Urettens Mand er retfærdiges Gru, hvo redeligt vandrer, gudløses Gru.