Proverbs 28

Безбожните бягат, без да ги гони никой, а праведните са уверени като млад лъв.

Den gudløse flyr, skønt ingen er efter ham; tryg som en Løve er den retfærdige.

Поради престъпленията на страната началниците й са мнозина, но чрез разумен и знаещ човек правото ще се утвърди.

Ved Voldsmands Brøde opstår Strid, den kvæles af Mand med Forstand.

Безбожен човек, който потиска слабите, е като пороен дъжд, който не оставя хляб.

En fattig Tyran, der kuer de ringe, er Regn, der hærger og ej giver Brød.

Които изоставят закона, хвалят безбожните, а които пазят закона, се борят с тях.

Hvo Loven sviger, roser de gudløse, hvo Loven holder, er på Krigsfod med dem.

Злите хора не разбират правото, а тези, които търсят ГОСПОДА, разбират всичко.

Ildesindede fatter ej Ret; alt fatter de, som søger HERREN.

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив, който ходи по два пътя, въпреки че е богат.

Hellere en fattig med lydefri Færd end en, som går Krogveje, er han end rig.

Който пази закона, е благоразумен син, а който е другар на гуляйджиите, засрамва баща си.

Forstandig Søn tager Vare på Loven, men Drankeres Fælle gør sin Fader Skam.

Който увеличава имота си с лихварство и грабителство, го събира за този, който оказва милост на бедните.

Hvo Velstand øger ved Åger og Opgæld, samler til en, som er mild mod de ringe.

Който отклонява ухото си от слушане на закона, и самата му молитва е мерзост.

Den, der vender sit Øre fra Loven, endog hans Bøn er en Gru.

Който заблуждава праведните по лош път, той сам ще падне в ямата си, а невинните ще наследят добро.

Leder man retsindige vild på onde Veje, falder man selv i sin Grav; men de lydefri arver Lykke.

Богатият е мъдър в собствените си очи, но бедният, който има разум, го прозира.

Rigmand tykkes sig viis, forstandig Småmand gennemskuer ham.

Когато тържествуват праведните, славата е голяма, но когато се издигнат безбожните, човек се крие.

Når retfærdige jubler, er Herligheden stor, vinder gudløse frem, skal man lede efter Folk.

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги признава и оставя, ще намери милост.

At dølge sin Synd fører ikke til Held, men bekendes og slippes den, finder man Nåde.

Блажен онзи човек, който винаги се бои, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.

Saligt det Menneske, som altid ængstes, men forhærder man sit Hjerte, falder man i Ulykke.

Както ревящ лъв и гладна мечка, така е безбожен владетел над беден народ.

En brølende Løve, en grådig Bjørn er en gudløs, som styrer et ringe Folk.

Владетел без разум е голям потисник, а който мрази грабителството, ще продължи дните си.

Uforstandig Fyrste øver megen Vold, langt Liv får den, der hader Rov.

Човек, който е виновен за проливането на човешка кръв, ще бяга до гроб — никой да не го подкрепя.

Et Menneske, der tynges af Blodskyld, er på Flugt til sin Grav; man hjælpe ham ikke.

Който ходи непорочно, ще се избави, а лъжлив, който ходи в два пътя, ще падне изведнъж.

Den, som vandrer lydefrit, frelses, men den, som går Krogveje, falder i Graven.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще се насити с бедност.

Den mættes med brød, som dyrker sin Jord, med Fattigdom den, der jager efter Tomhed.

Верният човек ще изобилства в благословения, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.

Ærlig Mand velsignes rigt, men Jag efter Rigdom undgår ej Straf.

Не е добре да се гледа на лице, защото такъв човек ще извърши престъпление за един залък хляб.

At være partisk er ikke godt, en Mand kan forse sig for en Bid Brød.

Човек със зло око бърза след богатството, а не знае, че ще го постигне недоимък.

Misundelig Mand vil i Hast vinde Gods; at Trang kommer over ham, ved han ikke.

Който изобличава човек, ще намери после повече благоволение отколкото онзи, който ласкае с език.

Den, der revser, får Tak til sidst fremfor den, hvis Tunge er slesk.

Който краде баща си или майка си и казва: Не е грях! — той е другар на разбойника.

Stjæle fra Forældre og nægte, at det, er Synd, er at være Fælle med hærgende Mand.

Човек с надменна душа причинява разпри, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде богато наситен.

Den vindesyge vækker Splid, men den, der stoler på HERREN, kvæges.

Който се уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи с мъдрост, ще се спаси.

Den, der stoler på sit Vid, er en Tåbe, men den, der vandrer i Visdom, reddes.

Който дава на бедните, няма да бъде в нужда, а който скрива очите си от тях, много ще го кълнат.

Hvo Fattigmand giver, skal intet fattes, men mangefold bandes, hvo Øjnene lukker.

Когато безбожните се издигат, човек се крие, а когато те загиват, праведните се умножават.

Vinder gudløse frem, kryber Folk i Skjul; når de omkommer, bliver de retfærdige mange.