Job 27

Тогава Йов продължи беседата си и каза:

وَعَادَ أَيُّوبُ يَنْطِقُ بِمَثَلِهِ فَقَالَ:

Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

«حَيٌّ هُوَ اللهُ الَّذِي نَزَعَ حَقِّي، وَالْقَدِيرُ الَّذِي أَمَرَّ نَفْسِي،

докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

إِنَّهُ مَا دَامَتْ نَسَمَتِي فِيَّ، وَنَفْخَةُ اللهِ فِي أَنْفِي،

устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

لَنْ تَتَكَلَّمَ شَفَتَايَ إِثْمًا، وَلاَ يَلْفِظَ لِسَانِي بِغِشٍّ.

Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

حَاشَا لِي أَنْ أُبَرِّرَكُمْ! حَتَّى أُسْلِمَ الرُّوحَ لاَ أَعْزِلُ كَمَالِي عَنِّي.

Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

تَمَسَّكْتُ بِبِرِّي وَلاَ أَرْخِيهِ. قَلْبِي لاَ يُعَيِّرُ يَوْمًا مِنْ أَيَّامِي.

Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

لِيَكُنْ عَدُوِّي كَالشِّرِّيرِ، وَمُعَانِدِي كَفَاعِلِ الشَّرِّ.

Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

لأَنَّهُ مَا هُوَ رَجَاءُ الْفَاجِرِ عِنْدَمَا يَقْطَعُهُ، عِنْدَمَا يَسْلِبُ اللهُ نَفْسَهُ؟

Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

أَفَيَسْمَعُ اللهُ صُرَاخَهُ إِذَا جَاءَ عَلَيْهِ ضِيقٌ؟

Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

أَمْ يَتَلَذَّذُ بِالْقَدِيرِ؟ هَلْ يَدْعُو اللهَ فِي كُلِّ حِينٍ؟

Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

«إِنِّي أُعَلِّمُكُمْ بِيَدِ اللهِ. لاَ أَكْتُمُ مَا هُوَ عِنْدَ الْقَدِيرِ.

Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

هَا أَنْتُمْ كُلُّكُمْ قَدْ رَأَيْتُمْ، فَلِمَاذَا تَتَبَطَّلُونَ تَبَطُّلاً؟ قَائِلِينَ:

Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

هذَا نَصِيبُ الإِنْسَانِ الشِّرِّيرِ مِنْ عِنْدِ اللهِ، وَمِيرَاثُ الْعُتَاةِ الَّذِي يَنَالُونَهُ مِنَ الْقَدِيرِ.

Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

إِنْ كَثُرَ بَنُوهُ فَلِلسَّيْفِ، وَذُرِّيَّتُهُ لاَ تَشْبَعُ خُبْزًا.

Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

بَقِيَّتُهُ تُدْفَنُ بِالْمَوْتَانِ، وَأَرَامِلُهُ لاَ تَبْكِي.

Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

إِنْ كَنَزَ فِضَّةً كَالتُّرَابِ، وَأَعَدَّ مَلاَبِسَ كَالطِّينِ،

приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

فَهُوَ يُعِدُّ وَالْبَارُّ يَلْبَسُهُ، وَالْبَرِئُ يَقْسِمُ الْفِضَّةَ.

Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

يَبْنِي بَيْتَهُ كَالْعُثِّ، أَوْ كَمَظَلَّةٍ صَنَعَهَا النَّاطُورُ.

Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

يَضْطَجعُ غَنِيًّا وَلكِنَّهُ لاَ يُضَمُّ. يَفْتَحُ عَيْنَيْهِ وَلاَ يَكُونُ.

Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

الأَهْوَالُ تُدْرِكُهُ كَالْمِيَاهِ. لَيْلاً تَخْتَطِفُهُ الزَّوْبَعَةُ.

Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

تَحْمِلُهُ الشَّرْقِيَّةُ فَيَذْهَبُ، وَتَجْرُفُهُ مِنْ مَكَانِهِ.

Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

يُلْقِي اللهُ عَلَيْهِ وَلاَ يُشْفِقُ. مِنْ يَدِهِ يَهْرُبُ هَرْبًا.

Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.

يَصْفِقُونَ عَلَيْهِ بِأَيْدِيهِمْ، وَيَصْفِرُونَ عَلَيْهِ مِنْ مَكَانِهِ.