Job 27

وَعَادَ أَيُّوبُ يَنْطِقُ بِمَثَلِهِ فَقَالَ:

Тогава Йов продължи беседата си и каза:

«حَيٌّ هُوَ اللهُ الَّذِي نَزَعَ حَقِّي، وَالْقَدِيرُ الَّذِي أَمَرَّ نَفْسِي،

Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

إِنَّهُ مَا دَامَتْ نَسَمَتِي فِيَّ، وَنَفْخَةُ اللهِ فِي أَنْفِي،

докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

لَنْ تَتَكَلَّمَ شَفَتَايَ إِثْمًا، وَلاَ يَلْفِظَ لِسَانِي بِغِشٍّ.

устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

حَاشَا لِي أَنْ أُبَرِّرَكُمْ! حَتَّى أُسْلِمَ الرُّوحَ لاَ أَعْزِلُ كَمَالِي عَنِّي.

Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

تَمَسَّكْتُ بِبِرِّي وَلاَ أَرْخِيهِ. قَلْبِي لاَ يُعَيِّرُ يَوْمًا مِنْ أَيَّامِي.

Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

لِيَكُنْ عَدُوِّي كَالشِّرِّيرِ، وَمُعَانِدِي كَفَاعِلِ الشَّرِّ.

Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

لأَنَّهُ مَا هُوَ رَجَاءُ الْفَاجِرِ عِنْدَمَا يَقْطَعُهُ، عِنْدَمَا يَسْلِبُ اللهُ نَفْسَهُ؟

Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

أَفَيَسْمَعُ اللهُ صُرَاخَهُ إِذَا جَاءَ عَلَيْهِ ضِيقٌ؟

Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

أَمْ يَتَلَذَّذُ بِالْقَدِيرِ؟ هَلْ يَدْعُو اللهَ فِي كُلِّ حِينٍ؟

Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

«إِنِّي أُعَلِّمُكُمْ بِيَدِ اللهِ. لاَ أَكْتُمُ مَا هُوَ عِنْدَ الْقَدِيرِ.

Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

هَا أَنْتُمْ كُلُّكُمْ قَدْ رَأَيْتُمْ، فَلِمَاذَا تَتَبَطَّلُونَ تَبَطُّلاً؟ قَائِلِينَ:

Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

هذَا نَصِيبُ الإِنْسَانِ الشِّرِّيرِ مِنْ عِنْدِ اللهِ، وَمِيرَاثُ الْعُتَاةِ الَّذِي يَنَالُونَهُ مِنَ الْقَدِيرِ.

Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

إِنْ كَثُرَ بَنُوهُ فَلِلسَّيْفِ، وَذُرِّيَّتُهُ لاَ تَشْبَعُ خُبْزًا.

Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

بَقِيَّتُهُ تُدْفَنُ بِالْمَوْتَانِ، وَأَرَامِلُهُ لاَ تَبْكِي.

Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

إِنْ كَنَزَ فِضَّةً كَالتُّرَابِ، وَأَعَدَّ مَلاَبِسَ كَالطِّينِ،

Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

فَهُوَ يُعِدُّ وَالْبَارُّ يَلْبَسُهُ، وَالْبَرِئُ يَقْسِمُ الْفِضَّةَ.

приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

يَبْنِي بَيْتَهُ كَالْعُثِّ، أَوْ كَمَظَلَّةٍ صَنَعَهَا النَّاطُورُ.

Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

يَضْطَجعُ غَنِيًّا وَلكِنَّهُ لاَ يُضَمُّ. يَفْتَحُ عَيْنَيْهِ وَلاَ يَكُونُ.

Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

الأَهْوَالُ تُدْرِكُهُ كَالْمِيَاهِ. لَيْلاً تَخْتَطِفُهُ الزَّوْبَعَةُ.

Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

تَحْمِلُهُ الشَّرْقِيَّةُ فَيَذْهَبُ، وَتَجْرُفُهُ مِنْ مَكَانِهِ.

Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

يُلْقِي اللهُ عَلَيْهِ وَلاَ يُشْفِقُ. مِنْ يَدِهِ يَهْرُبُ هَرْبًا.

Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

يَصْفِقُونَ عَلَيْهِ بِأَيْدِيهِمْ، وَيَصْفِرُونَ عَلَيْهِ مِنْ مَكَانِهِ.

Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.