Job 29

addidit quoque Iob adsumens parabolam suam et dixit

И Йов още продължи беседата си и каза:

quis mihi tribuat ut sim iuxta menses pristinos secundum dies quibus Deus custodiebat me

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

quando splendebat lucerna eius super caput meum et ad lumen eius ambulabam in tenebris

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

sicut fui in diebus adulescentiae meae quando secreto Deus erat in tabernaculo meo

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

quando erat Omnipotens mecum et in circuitu meo pueri mei

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

quando lavabam pedes meos butyro et petra fundebat mihi rivos olei

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

quando procedebam ad portam civitatis et in platea parabant cathedram mihi

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

videbant me iuvenes et abscondebantur et senes adsurgentes stabant

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

principes cessabant loqui et digitum superponebant ori suo

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

vocem suam cohibebant duces et lingua eorum gutturi suo adherebat

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

auris audiens beatificabat me et oculus videns testimonium reddebat mihi

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

quod liberassem pauperem vociferantem et pupillum cui non esset adiutor

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

benedictio perituri super me veniebat et cor viduae consolatus sum

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

iustitia indutus sum et vestivit me sicut vestimento et diademate iudicio meo

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

oculus fui caeco et pes claudo

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

pater eram pauperum et causam quam nesciebam diligentissime investigabam

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

conterebam molas iniqui et de dentibus illius auferebam praedam

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

dicebamque in nidulo meo moriar et sicut palma multiplicabo dies

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

radix mea aperta est secus aquas et ros morabitur in messione mea

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

gloria mea semper innovabitur et arcus meus in manu mea instaurabitur

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

qui me audiebant expectabant sententiam et intenti tacebant ad consilium meum

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

verbis meis addere nihil audebant et super illos stillabat eloquium meum

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

expectabant me sicut pluviam et os suum aperiebant quasi ad imbrem serotinum

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

si quando ridebam ad eos non credebant et lux vultus mei non cadebat in terram

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

si voluissem ire ad eos sedebam primus cumque sederem quasi rex circumstante exercitu eram tamen maerentium consolator

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.