Job 30

nunc autem derident me iuniores tempore quorum non dignabar patres ponere cum canibus gregis mei

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

quorum virtus manuum erat mihi pro nihilo et vita ipsa putabantur indigni

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

egestate et fame steriles qui rodebant in solitudine squalentes calamitate et miseria

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

et mandebant herbas et arborum cortices et radix iuniperorum erat cibus eorum

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

qui de convallibus ista rapientes cum singula repperissent ad ea cum clamore currebant

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

in desertis habitabant torrentium et in cavernis terrae vel super glaream

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

qui inter huiuscemodi laetabantur et esse sub sentibus delicias conputabant

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

filii stultorum et ignobilium et in terra penitus non parentes

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

nunc in eorum canticum versus sum et factus sum eis proverbium

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

abominantur me et longe fugiunt a me et faciem meam conspuere non verentur

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

faretram enim suam aperuit et adflixit me et frenum posuit in os meum

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

ad dexteram orientis calamitatis meae ilico surrexerunt pedes meos subverterunt et oppresserunt quasi fluctibus semitis suis

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

dissipaverunt itinera mea insidiati sunt mihi et praevaluerunt et non fuit qui ferret auxilium

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

quasi rupto muro et aperta ianua inruerunt super me et ad meas miserias devoluti sunt

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

redactus sum in nihili abstulisti quasi ventus desiderium meum et velut nubes pertransiit salus mea

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

nunc autem in memet ipso marcescit anima mea et possident me dies adflictionis

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

nocte os meum perforatur doloribus et qui me comedunt non dormiunt

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

in multitudine eorum consumitur vestimentum meum et quasi capitio tunicae sic cinxerunt me

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

conparatus sum luto et adsimilatus favillae et cineri

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

clamo ad te et non exaudis me sto et non respicis me

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

mutatus es mihi in crudelem et in duritia manus tuae adversaris mihi

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

elevasti me et quasi super ventum ponens elisisti me valide

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

scio quia morti tradas me ubi constituta domus est omni viventi

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

verumtamen non ad consumptionem eorum emittis manum tuam et si corruerint ipse salvabis

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

flebam quondam super eum qui adflictus erat et conpatiebatur anima mea pauperi

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

expectabam bona et venerunt mihi mala praestolabar lucem et eruperunt tenebrae

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

interiora mea efferbuerunt absque ulla requie praevenerunt me dies adflictionis

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

maerens incedebam sine furore consurgens in turba clamavi

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

frater fui draconum et socius strutionum

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

cutis mea denigrata est super me et ossa mea aruerunt prae caumate

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

versa est in luctum cithara mea et organum meum in vocem flentium

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.