Proverbs 8

Чи ж мудрість не кличе, і не подає свого голосу розум?

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

На верхів'ях холмів, при дорозі та на перехрестях стоїть он вона!

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

При брамах, при вході до міста, де входиться в двері, там голосно кличе вона:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

До вас, мужі, я кличу, а мій голос до людських синів:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Зрозумійте но, неуки, мудрість, зрозумійте ви розум, безглузді!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Послухайте, я бо шляхетне кажу, і відкриття моїх губ то простота.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Бо правду говорять уста мої, а лукавство гидота для губ моїх.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Всі слова моїх уст справедливі, нема в них крутійства й лукавства.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Усі вони прості, хто їх розуміє, і щирі для тих, хто знаходить знання.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Візьміть ви картання моє, а не срібло, і знання, добірніше від щирого золота:

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

ліпша бо мудрість за перли, і не рівняються їй всі клейноди!

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Я, мудрість, живу разом з розумом, і знаходжу пізнання розважне.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Страх Господній лихе все ненавидіти: я ненавиджу пиху та гордість, і дорогу лиху та лукаві уста!

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

В мене рада й оглядність, я розум, і сила у мене.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Мною царюють царі, а законодавці права справедливі встановлюють.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Мною правлять владики й вельможні, всі праведні судді.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Я кохаю всіх тих, хто кохає мене, хто ж шукає мене мене знайде!

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Зо мною багатство та слава, тривалий маєток та правда:

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

ліпший плід мій від щирого золота й золота чистого, а прибуток мій ліпший за срібло добірне!

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Путтю праведною я ходжу, поміж правних стежок,

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

щоб дати багатство в спадщину для тих, хто кохає мене, і я понаповнюю їхні скарбниці!

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Господь мене мав на початку Своєї дороги, перше чинів Своїх, спервовіку,

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

відвіку була я встановлена, від початку, від правіку землі.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Народжена я, як безодень іще не було, коли не було ще джерел, водою обтяжених.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Народжена я, поки гори поставлені ще не були, давніше за пагірки,

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

коли ще землі не вчинив Він, ні піль, ні початкового пороху всесвіту.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Коли приправляв небеса я була там, коли круга вставляв на поверхні безодні,

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

коли хмари уміцнював Він нагорі, як джерела безодні зміцняв,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

коли клав Він для моря устава його, щоб його берегів вода не переходила, коли ставив основи землі,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

то я майстром у Нього була, і була я веселощами день-у-день, радіючи перед обличчям Його кожночасно,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

радіючи на земнім крузі Його, а забава моя із синами людськими!

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Тепер же, послухайте, діти, мене, і блаженні, хто буде дороги мої стерегти!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Навчання послухайте й мудрими станьте, і не відступайте від нього!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Блаженна людина, яка мене слухає, щоб пильнувати при дверях моїх день-у-день, щоб одвірки мої берегти!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Хто бо знаходить мене, той знаходить життя, і одержує милість від Господа.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

А хто проти мене грішить, ограбовує душу свою; всі, хто мене ненавидить, ті смерть покохали!

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.