Job 20

І відповів нааматянин Цофар та й сказав:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Тому то думки мої відповідати мене навертають, і тому то в мені цей мій поспіх!

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

Соромливу нагану собі я почув, та дух з мого розуму відповідає мені.

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

Чи знаєш ти те, що від вічности, відколи людина на землі була поставлена,

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

то спів несправедливих короткий, а радість безбожного тільки на хвилю?

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

Якщо піднесеться величність його аж до неба, а його голова аж до хмари досягне,

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

проте він загине навіки, немов його гній, хто бачив його, запитає: де він?

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

Немов сон улетить і не знайдуть його, мов видіння нічне, він сполошений буде:

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

його бачило око, та бачити більше не буде, і вже не побачить його його місце...

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

Сини його запобігатимуть ласки в нужденних, а руки його позвертають маєток його...

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

Повні кості його молодечости, та до пороху з ним вона ляже!

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

Якщо в устах його зло солодке, його він таїть під своїм язиком,

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

над ним милосердиться та не пускає його, і тримає його в своїх устах,

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

то цей хліб в його нутрощах зміниться, стане він жовчю зміїною в нутрі його!...

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

Він маєток чужого ковтав, але його виблює: Бог виганяє його із утроби його...

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

Отруту зміїну він ссатиме, гадючий язик його вб'є!

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

Він річкових джерел не побачить, струмків меду та молока.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

Позвертає він працю чужу, і її не ковтне, як і маєток, набутий з виміни своєї, жувати не буде...

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

Бо він переслідував, кидав убогих, він дім грабував, хоч не ставив його!

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

Бо спокою не знав він у нутрі своїм, і свого наймилішого не збереже.

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

Немає останку з обжирства його, тому нетривале добро його все:

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

за повні достатку його буде тісно йому, рука кожного скривдженого прийде на нього!

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

Хай наповнена буде утроба його, та пошле Він на нього жар гніву Свого, і буде дощити на нього недугами його...

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

Він буде втікати від зброї залізної, та прониже його мідний лук...

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

Він стане меча витягати, і вийде він із тіла, та держак його вийде із жовчі його, і перестрах на нього впаде!

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

При скарбах його всі нещастя заховані, його буде жерти огонь не роздмухуваний, позостале в наметі його буде знищене...

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

Небо відкриє його беззаконня, а земля проти нього повстане,

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

урожай його дому втече, розпливеться в день гніву Його...

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

Оце доля від Бога людині безбожній, і спадщина, обіцяна Богом для неї!

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.