Job 19

А Йов відповів та й сказав:

Тогава Йов отговори и каза:

Аж доки смутити ви будете душу мою, та душити словами мене?

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Десять раз це мене ви соромите, гнобити мене не стидаєтесь!...

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Якщо справді зблудив я, то мій гріх при мені позостане.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Чи ви величаєтесь справді над мною, і виказуєте мою ганьбу на мене?

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Знайте тоді, що Бог скривдив мене, і тенета Свої розточив надо мною!

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Ось ґвалт! я кричу, та не відповідає ніхто, голошу, та немає суду!...

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Він дорогу мою оточив і я не перейду, Він поклав на стежки мої темряву!

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Він стягнув з мене славу мою і вінця зняв мені з голови!

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Звідусіль Він ламає мене, і я йду, надію мою, як те дерево, вивернув Він...

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

І на мене Свій гнів запалив, і зарахував Він мене до Своїх ворогів:

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

полки Його разом приходять, і торують на мене дорогу свою, і таборують навколо намету мого...

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Віддалив Він від мене братів моїх, а знайомі мої почужіли для мене,

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

мої ближні відстали, і забули про мене знайомі мої...

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Мешканці дому мого, і служниці мої за чужого вважають мене, чужаком я став в їхніх очах...

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Я кличу свойого раба і він відповіді не дає, хоч своїми устами благаю його...

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Мій дух став бридкий для моєї дружини, а мій запах синам моєї утроби...

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Навіть діти малі зневажають мене, коли я встаю, то глузують із мене...

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Мої всі повірники бридяться мною, а кого я кохав обернулись на мене...

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

До шкіри моєї й до тіла мого приліпилися кості мої, ще біля зубів лиш зосталася шкіра моя...

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Змилуйтеся надо мною, о, змилуйтеся надо мною ви, ближні мої, бо Божа рука доторкнулась мене!...

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Чого ви мене переслідуєте, немов Бог, і не насичуєтесь моїм тілом?

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

О, коли б записати слова мої, о, коли б були в книжці вони позазначувані,

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

коли б рильцем залізним та оливом в скелі навіки вони були витесані!

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

Та я знаю, що мій Викупитель живий, і останнього дня Він підійме із пороху

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

цю шкіру мою, яка розпадається, і з тіла свойого я Бога побачу,

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

сам я побачу Його, й мої очі побачать, а не очі чужі... Тануть нирки мої в моїм нутрі!...

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Коли скажете ви: Нащо будемо гнати його, коли корень справи знаходиться в ньому!

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

то побійтесь меча собі ви, бо гнів за провину то меч, щоб ви знали, що є ще Суддя!...

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.