Job 29

Και εξηκολουθησεν ο Ιωβ την παραβολην αυτου και ειπεν

И Йов още продължи беседата си и каза:

Ω να ημην ως εις τους παρελθοντας μηνας, ως εν ταις ημεραις οτε ο Θεος με εφυλαττεν

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

οτε ο λυχνος αυτου εφεγγεν επι της κεφαλης μου, και δια του φωτος αυτου περιεπατουν εν τω σκοτει

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

καθως ημην εν ταις ημεραις της ακμης μου, οτε η ευνοια του Θεου ητο επι την σκηνην μου

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

οτε ο Παντοδυναμος ητο μετ εμου, και τα παιδια μου κυκλω μου

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

οτε επλυνον τα βηματα μου με βουτυρον, και ο βραχος εξεχεε δι εμε ποταμους ελαιου

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

οτε δια της πολεως εξηρχομην εις την πυλην, ητοιμαζον την καθεδραν μου εν τη πλατεια

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Οι νεοι με εβλεπον και εκρυπτοντο και οι γεροντες εγειρομενοι ισταντο.

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Οι αρχοντες επαυον ομιλουντες και εβαλλον χειρα επι το στομα αυτων.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Η φωνη των εγκριτων εκρατειτο, και η γλωσσα αυτων εκολλατο εις τον ουρανισκον αυτων.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Οτε το ωτιον ηκουε και με εμακαριζε, και ο οφθαλμος εβλεπε και εμαρτυρει υπερ εμου

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

διοτι ηλευθερουν τον πτωχον βοωντα και τον ορφανον τον μη εχοντα βοηθον.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Η ευλογια του απολλυμενου ηρχετο επ εμε και την καρδιαν της χηρας ευφραινον.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Εφορουν δικαιοσυνην και ενεδυομην την ευθυτητα μου ως επενδυτην και διαδημα.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Ημην οφθαλμος εις τον τυφλον και πους εις τον χωλον εγω.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Ημην πατηρ εις τους πτωχους, και την δικην την οποιαν δεν εγνωριζον εξιχνιαζον.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Και συνετριβον τους κυνοδοντας του αδικου και απεσπων το θηραμα απο των οδοντων αυτου.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Τοτε ελεγον, θελω αποθανει εν τη φωλεα μου και ως την αμμον θελω πολλαπλασιασει τας ημερας μου.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Η ριζα μου ητο ανοικτη προς τα υδατα, και η δροσος διενυκτερευεν επι των κλαδων μου.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Η δοξα μου ανενεουτο εν εμοι, και το τοξον μου εκρατυνετο εν τη χειρι μου.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Με ηκροαζοντο προσεχοντες και εις την συμβουλην μου εσιωπων.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Μετα τους λογους μου δεν προσεθετον ουδεν, και η ομιλια μου εσταλαζεν επ αυτους.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Και με περιεμενον ως την βροχην και ησαν κεχηνοτες ως δια την οψιμον βροχην.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Εγελων προς αυτους, και δεν επιστευον και την φαιδροτητα του προσωπου μου δεν αφινον να πεση.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Εαν ηρεσκομην εις την οδον αυτων, εκαθημην πρωτος, και κατεσκηνουν ως βασιλευς εν τω στρατευματι, ως ο παρηγορων τους τεθλιμμενους.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.