Job 30

Αλλα τωρα οι νεωτεροι μου την ηλικιαν με περιγελωσι, των οποιων τους πατερας δεν ηθελον καταδεχθη να βαλω μετα των κυνων του ποιμνιου μου.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Και εις τι τωοντι ηδυνατο να με ωφεληση η δυναμις των χειρων αυτων, εις τους οποιους η ισχυς εξελιπε;

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Δι ενδειαν και πειναν ησαν απομεμονωμενοι εφευγον εις γην ανυδρον, σκοτεινην, ηφανισμενην και ερημον

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

εκοπτον μολοχην πλησιον των θαμνων και την ριζαν των αρκευθων δια τροφην αυτων.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Ησαν εκ μεσου δεδιωγμενοι εφωναζον επ αυτους ως κλεπτας.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Κατωκουν εν τοις κρημνοις των χειμαρρων, ταις τρυπαις της γης και τοις βροχοις.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Μεταξυ των θαμνων ωγκωντο υποκατω των ακανθων συνηγοντο

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

αφρονες και δυσφημοι, εκδεδιωγμενοι εκ της γης.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Και τωρα εγω ειμαι το τραγωδιον αυτων, ειμαι και η παροιμια αυτων.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Με βδελυττονται, απομακρυνονται απ εμου, και δεν συστελλονται να πτυωσιν εις το προσωπον μου.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Επειδη ο Θεος διελυσε την υπεροχην μου και με εθλιψεν, απερριψαν και αυτοι τον χαλινον εμπροσθεν μου.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Εκ δεξιων ανιστανται οι νεοι απωθουσι τους ποδας μου, και ετοιμαζουσι κατ εμου τας ολεθριους οδους αυτων.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Ανατρεπουσι την οδον μου, επαυξανουσι την συμφοραν μου, χωρις να εχωσι βοηθον.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Εφορμωσιν ως σφοδρα πλημμυρα, επι της ερημωσεως μου περικυλιονται.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Τρομοι εστραφησαν επ εμε καταδιωκουσι την ψυχην μου ως ανεμος και η σωτηρια μου παρερχεται ως νεφος.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Και τωρα η ψυχη μου εξεχυθη εντος μου ημεραι θλιψεως με κατελαβον.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Την νυκτα τα οστα μου διεπερασθησαν εν εμοι, και τα νευρα μου δεν αναπαυονται.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Υπο της σφοδρας δυναμεως ηλλοιωθη το ενδυμα μου με περισφιγγει ως το περιλαιμιον του χιτωνος μου.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Με ερριψεν εις τον πηλον, και ωμοιωθην με χωμα και κονιν.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Κραζω προς σε, και δεν μοι αποκρινεσαι ισταμαι, και με παραβλεπεις.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Εγεινες ανελεημων προς εμε δια της κραταιας χειρος σου με μαστιγονεις.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Με εσηκωσας επι τον ανεμον με επεβιβασας και διελυσας την ουσιαν μου.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Εξευρω μεν οτι θελεις με φερει εις θανατον και τον οικον τον προσδιωρισμενον εις παντα ζωντα.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Αλλα δεν θελει εκτεινει χειρα εις τον ταφον, εαν κραζωσι προς αυτον οταν αφανιζη.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Δεν εκλαυσα εγω δια τον οντα εν ημεραις σκληραις, και ελυπηθη η ψυχη μου δια τον πτωχον;

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Ενω περιεμενον το καλον, τοτε ηλθε το κακον και ενω ανεμενον το φως, τοτε ηλθε το σκοτος.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Τα εντοσθια μου ανεβρασαν και δεν ανεπαυθησαν ημεραι θλιψεως με προεφθασαν.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Περιεπατησα μελαγχροινος ουχι υπο ηλιου εσηκωθην, εβοησα εν συναξει.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Εγεινα αδελφος των δρακοντων και συντροφος των στρουθοκαμηλων.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Το δερμα μου εμαυρισεν επ εμε, και τα οστα μου κατεκαυθησαν υπο της φλογωσεως.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Η δε κιθαρα μου μετεβληθη εις πενθος και το οργανον μου εις φωνην κλαιοντων.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.