Psalms 104

RAB’be övgüler sun, ey gönlüm! Ya RAB Tanrım, ne ulusun! Görkem ve yücelik kuşanmışsın,

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Bir kaftana bürünür gibi ışığa bürünmüşsün. Gökleri bir çadır gibi geren,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Evini yukarıdaki sular üzerine kuran, Bulutları kendine savaş arabası yapan, Rüzgarın kanatları üzerinde gezen,

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

[] Rüzgarları kendine haberci, Yıldırımları hizmetkâr eden sensin.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Yeryüzünü temeller üzerine kurdun, Asla sarsılmasın diye.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Engini ona bir giysi gibi giydirdin, Sular dağların üzerinde durdu.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Sen kükreyince sular kaçtı, Göğü gürletince hemen çekildi.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Dağları aşıp derelere aktı, Onlar için belirlediğin yerlere doğru.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Bir sınır koydun önlerine, Geçmesinler, gelip yeryüzünü bir daha kaplamasınlar diye.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Vadilerde fışkırttığın pınarlar, Dağların arasından akar.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Bütün kır hayvanlarını suvarır, Yaban eşeklerinin susuzluğunu giderirler.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Kuşlar yanlarında yuva kurar, Dalların arasında ötüşürler.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Gökteki evinden dağları sularsın, Yeryüzü işlerinin meyvesine doyar.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Hayvanlar için ot, İnsanların yararı için bitkiler yetiştirirsin; İnsanlar ekmeğini topraktan çıkarsın diye,

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Yüreklerini sevindiren şarabı, Yüzlerini güldüren zeytinyağını, Güçlerini artıran ekmeği hep sen verirsin.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

RAB’bin ağaçları, Kendi diktiği Lübnan sedirleri suya doyar.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Kuşlar orada yuva yapar, Leyleğin evi ise çamlardadır.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Yüksek dağlar dağ keçilerinin uğrağı, Kayalar kaya tavşanlarının sığınağıdır.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Mevsimleri göstersin diye ayı, Batacağı zamanı bilen güneşi yarattın.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Karartırsın ortalığı, gece olur, Başlar kıpırdamaya orman hayvanları.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Genç aslan av peşinde kükrer, Tanrı’dan yiyecek ister.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Güneş doğunca İnlerine çekilir, yatarlar.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

İnsan işine gider, Akşama dek çalışmak için.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Ya RAB, ne çok eserin var! Hepsini bilgece yaptın; Yeryüzü yarattıklarınla dolu.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

İşte uçsuz bucaksız denizler, İçinde kaynaşan sayısız canlılar, Büyük küçük yaratıklar.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Orada gemiler dolaşır, İçinde oynaşsın diye yarattığın Livyatan da orada.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Hepsi seni bekliyor, Yiyeceklerini zamanında veresin diye.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Sen verince onlar toplar, Sen elini açınca onlar iyiliğe doyar.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Yüzünü gizleyince dehşete kapılırlar, Soluklarını kesince ölüp toprak olurlar.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Ruhun’u gönderince var olurlar, Yeryüzüne yeni yaşam verirsin.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

RAB’bin görkemi sonsuza dek sürsün! Sevinsin RAB yaptıklarıyla!

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

O bakınca yeryüzü titrer, O dokununca dağlar tüter.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Ömrümce RAB’be ezgiler söyleyecek, Var oldukça Tanrım’ı ilahilerle öveceğim.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Düşüncem O’na hoş görünsün, Sevincim RAB olsun!

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Tükensin dünyadaki günahlılar, Yok olsun artık kötüler! RAB’be övgüler sun, ey gönlüm! RAB’be övgüler sunun!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!