Proverbs 5

Min sønn! Akt på min visdom, bøi ditt øre til min forstand,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,
så du kan gjemme kloke råd og dine leber bevare kunnskap!
за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.
For en fremmed kvinnes leber drypper av honning, og glattere enn olje er hennes tunge;
Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,
men til sist er hun besk som malurt, hvass som et tveegget sverd.
но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.
Hennes føtter går nedover til døden; hennes skritt fører like til dødsriket.
Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.
På livets sti vil hun ikke vandre; hennes veier går hit og dit, uten at hun vet det.
За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.
Så hør nu på mig, mine barn, og vik ikke fra min munns ord!
И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.
La din vei være langt fra henne, og kom ikke nær til døren på hennes hus,
Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,
forat du ikke skal gi andre din pryd og en grusom herre dine år,
за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;
forat ikke fremmede skal mettes av din eiendom, og frukten av din møie komme i en annen manns hus,
да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;
så du må stønne i din siste stund, når din kropp og ditt kjøtt tæres bort,
а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,
Og du må si: Hvorledes har jeg kunnet hate tukt, og hvorledes har mitt hjerte kunnet forakte tilrettevisning,
и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,
så jeg ikke hørte på dem som lærte mig, og ikke bøide mitt øre til dem som veiledet mig!
и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!
Nær var jeg kommet i den største ulykke midt i forsamlingen og menigheten.
Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.
Drikk av din egen brønn, drikk rinnende vann av din egen kilde!
Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.
Skulde vel dine kilder strømme ut på gaten, dine bekker på torvene?
Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.
La dem være for dig alene og ikke for fremmede sammen med dig!
Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.
Din kilde være velsignet, gled dig i din ungdoms hustru!
Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —
Den elskelige hind og den yndefulle stengjet! Hennes barm kvege dig til enhver tid, av hennes kjærlighet være du alltid drukken!
любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.
Hvorfor, min sønn, skulde du da være drukken av attrå efter en annen manns hustru og favne en fremmed kvinnes barm?
И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?
For en manns veier ligger åpne for Herrens øine, og Herren jevner alle hans stier.
Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.
Den ugudelige fanges i sine egne misgjerninger, og han holdes fast i sin egen synds snarer.
Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.
Han må dø, fordi han ikke lot sig tukte, og for sin store dårskaps skyld tumler han og faller.
Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.