Proverbs 5

Min sønn! Akt på min visdom, bøi ditt øre til min forstand,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

så du kan gjemme kloke råd og dine leber bevare kunnskap!

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

For en fremmed kvinnes leber drypper av honning, og glattere enn olje er hennes tunge;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

men til sist er hun besk som malurt, hvass som et tveegget sverd.

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

Hennes føtter går nedover til døden; hennes skritt fører like til dødsriket.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

På livets sti vil hun ikke vandre; hennes veier går hit og dit, uten at hun vet det.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Så hør nu på mig, mine barn, og vik ikke fra min munns ord!

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

La din vei være langt fra henne, og kom ikke nær til døren på hennes hus,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

forat du ikke skal gi andre din pryd og en grusom herre dine år,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

forat ikke fremmede skal mettes av din eiendom, og frukten av din møie komme i en annen manns hus,

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

så du må stønne i din siste stund, når din kropp og ditt kjøtt tæres bort,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

Og du må si: Hvorledes har jeg kunnet hate tukt, og hvorledes har mitt hjerte kunnet forakte tilrettevisning,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

så jeg ikke hørte på dem som lærte mig, og ikke bøide mitt øre til dem som veiledet mig!

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Nær var jeg kommet i den største ulykke midt i forsamlingen og menigheten.

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Drikk av din egen brønn, drikk rinnende vann av din egen kilde!

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Skulde vel dine kilder strømme ut på gaten, dine bekker på torvene?

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

La dem være for dig alene og ikke for fremmede sammen med dig!

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Din kilde være velsignet, gled dig i din ungdoms hustru!

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Den elskelige hind og den yndefulle stengjet! Hennes barm kvege dig til enhver tid, av hennes kjærlighet være du alltid drukken!

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Hvorfor, min sønn, skulde du da være drukken av attrå efter en annen manns hustru og favne en fremmed kvinnes barm?

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

For en manns veier ligger åpne for Herrens øine, og Herren jevner alle hans stier.

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Den ugudelige fanges i sine egne misgjerninger, og han holdes fast i sin egen synds snarer.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Han må dø, fordi han ikke lot sig tukte, og for sin store dårskaps skyld tumler han og faller.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.