Job 9

9:1

Da tok Job til orde og sa:

Тогава Йов отговори и каза:

9:2

Ja visst, jeg vet at det er så; hvorledes skulde en mann kunne ha rett mot Gud?

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

9:3

Om han hadde lyst til å gå i rette med Gud, kunde han ikke svare ham ett til tusen.

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

9:4

Vis som han er av hjerte og veldig i styrke - hvem trosset ham og kom vel fra det,

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

9:5

han som flytter fjell før de vet av det, som velter dem i sin vrede,

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

9:6

som ryster jorden, så den viker fra sitt sted, og dens støtter bever,

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

9:7

som byder solen, så den ikke går op, og som setter segl for stjernene,

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

9:8

som alene utspenner himmelen og skrider frem over havets høider,

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9:9

som har skapt Bjørnen, Orion og Syvstjernen og Sydens stjernekammere,

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

9:10

som gjør store, uransakelige ting og under uten tall?

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

9:11

Han går forbi mig, og jeg ser ham ikke; han farer forbi, og jeg merker ham ikke.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

9:12

Han griper sitt rov - hvem vil hindre ham, hvem vil si til ham: Hvad gjør du?

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

9:13

Gud holder ikke sin vrede tilbake; under ham måtte Rahabs hjelpere bøie sig.

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

9:14

Hvorledes skulde da jeg kunne svare ham og velge mine ord imot ham,

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

9:15

jeg som ikke kunde svare om jeg enn hadde rett, men måtte be min dommer om nåde!

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

9:16

Om jeg ropte, og han svarte mig, kunde jeg ikke tro at han hørte min røst,

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

9:17

han som vilde knuse mig i storm og uten årsak ramme mig med sår på sår,

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

9:18

som ikke vilde tillate mig å dra ånde, men vilde mette mig med lidelser.

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

9:19

Gjelder det styrke, så sier han: Se, her er jeg! Gjelder det rett: Hvem vil stevne mig?

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

9:20

Hadde jeg enn rett, skulde dog min egen munn dømme mig skyldig; var jeg enn uskyldig, vilde han dog si at jeg hadde urett.

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

9:21

Skyldløs er jeg; jeg bryr mig ikke om å leve - jeg forakter mitt liv.

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

9:22

Det kommer ut på ett; derfor sier jeg: Skyldløs eller ugudelig - han gjør dem begge til intet.

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

9:23

Når svepen brått rammer med død, spotter han de uskyldiges lidelse.

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

9:24

Jorden er gitt i den ugudeliges hånd; han tilhyller dens dommeres åsyn. Er det ikke han som gjør det, hvem er det da?

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

9:25

Mine dager har vært hastigere enn en løper; de er bortflyktet uten å ha sett noget godt;

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

9:26

de har faret avsted som båter av rør, som en ørn som slår ned på sitt bytte.

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

9:27

Om jeg sier: Jeg vil glemme min sorg, jeg vil la min mørke mine fare og se glad ut,

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

9:28

da gruer jeg for alle mine plager; jeg vet jo at du ikke frikjenner mig.

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

9:29

Jeg skal jo være ugudelig - hvorfor gjør jeg mig da forgjeves møie?

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

9:30

Om jeg tvettet mig med sne og renset mine hender med lut,

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

9:31

da skulde du dyppe mig i en grøft, så mine klær vemmedes ved mig.

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

9:32

For han er ikke en mann som jeg, så jeg kunde svare ham, så vi kunde gå sammen for retten;

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

9:33

det er ikke nogen voldgiftsmann mellem oss, som kunde legge sin hånd på oss begge.

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

9:34

Når han bare tok sitt ris bort fra mig, og hans redsler ikke skremte mig!

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

9:35

Da skulde jeg tale uten å reddes for ham; for slik er jeg ikke, det vet jeg med mig selv.

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.