Job 10

Min sjel er lei av mitt liv, jeg vil la min klage ha fritt løp, jeg vil tale i min sjels bitre smerte.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Jeg vil si til Gud: Fordøm mig ikke, la mig vite hvorfor du strider mot mig!

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Tykkes det dig godt at du undertrykker, at du forkaster det dine hender med omhu har dannet, og lar ditt lys skinne over ugudeliges råd?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Har du menneskeøine, eller ser du således som et menneske ser?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Er dine dager som et menneskes dager, eller dine år som en manns dager? -

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

siden du søker efter min misgjerning og leter efter min synd,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

enda du vet at jeg ikke er ugudelig, og at det ingen er som redder av din hånd.

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Dine hender har dannet mig og gjort mig, helt og i alle deler, og nu vil du ødelegge mig!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Kom i hu at du har dannet mig som leret, og nu lar du mig atter vende tilbake til støvet!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Helte du mig ikke ut som melk og lot mig størkne som ost?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Med hud og kjøtt klædde du mig, og med ben og sener gjennemvevde du mig.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Liv og miskunnhet har du gitt mig, og din varetekt har vernet om min ånd.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Og dette gjemte du i ditt hjerte, jeg vet at dette hadde du i sinne:

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Syndet jeg, så vilde du vokte på mig og ikke frikjenne mig for min misgjerning;

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

var jeg skyldig, da ve mig, men var jeg uskyldig, skulde jeg dog ikke kunne løfte mitt hode, mett av skam og med min elendighet for øie;

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

og hevet det sig dog, så vilde du jage efter mig som en løve, og atter vise dig forunderlig mot mig;

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

du vilde føre nye vidner mot mig og øke din harme mot mig, sende alltid nye hærflokker mot mig.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Hvorfor lot du mig utgå av mors liv? Jeg skulde ha opgitt ånden, og intet øie skulde ha sett mig;

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

jeg skulde ha vært som om jeg aldri hadde vært til; fra mors liv skulde jeg ha vært båret til graven.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Er ikke mine dager få? - Han holde op! Han la mig være, så jeg kan bli litt glad,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

før jeg går bort for ikke å vende tilbake, bort til mørkets og dødsskyggens land,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

et land så mørkt som den sorteste natt, hvor dødsskygge og forvirring råder, og hvor lyset er som den sorteste natt!

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.