Job 21

Da tok Job til orde og sa:

Тогава Йов отговори и каза:

Hør aktsomt på mitt ord og la dette være den trøst I yder mig!

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Tål mig, så jeg kan få tale, og når jeg har talt, kan du spotte.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Mon min klage gjelder et menneske? Eller hvorfor skulde min ånd ikke bli utålmodig?

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Vend eder til mig og bli forferdet og legg hånd på munn!

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Kommer jeg det i hu, så forferdes jeg, og mitt kjød gripes av skjelving.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Hvorfor blir de ugudelige i live, blir gamle og tiltar endog i velmakt?

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

De ser sine barn trives omkring sig, og sine efterkommere har de for sine øine.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Deres hus er sikre mot redsler, og Guds ris kommer ikke over dem.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Hans okse parrer sig og spiller ikke, hans ku kalver og kaster ikke i utide.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

De slipper sine barn ut som småfeet, og deres smågutter hopper omkring.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

De synger til tromme og citar, og de gleder sig ved fløitens lyd.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

De lever sine dager i lykke, og i et øieblikk farer de ned til dødsriket.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Og dog sa de til Gud: Vik fra oss! Vi har ikke lyst til å kjenne dine veier.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Hvad er den Allmektige, at vi skulde tjene ham, og hvad gagn skulde vi ha av å vende oss til ham med bønn?

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Ja, men deres lykke står ikke i deres egen hånd. - De ugudeliges tanker er langt fra mine tanker.

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Hvor ofte utslukkes vel de ugudeliges lampe, og hvor ofte hender det at ulykke kommer over dem? Hvor ofte tildeler han dem vel smerter i sin vrede?

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Hvor ofte blir de vel som strå for vinden, som agner stormen fører bort?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Men Gud gjemmer hans straff til hans barn. - Ja, men han burde straffe ham selv, så han fikk kjenne det.

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Med egne øine burde han få se sin undergang, og av den Allmektiges vrede burde han få drikke selv.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

For hvad bryr han sig om sitt hus efter sin død, når hans måneders tall er ute?

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Vil nogen lære Gud visdom, han som dømmer de høieste?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Den ene dør midt i sin velmakt, helt trygg og rolig;

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

hans kar var fulle av melk, og margen i hans ben var saftfull.

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

Den andre dør med sorg i hjertet og har aldri nytt nogen lykke.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Begge ligger de i støvet, og makk dekker dem.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Se, jeg kjenner eders tanker og de onde råd hvormed I gjør urett mot mig;

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

for I sier: Hvor er tyrannens hus, og hvor er det telt de ugudelige bor i?

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Har I aldri spurt dem som har faret vidt omkring? Og I vil vel ikke forkaste deres vidnesbyrd,

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

at den onde spares på ulykkens dag, på vredens dag føres han unda.

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Hvem foreholder ham hans ferd like i hans ansikt? og når han gjør noget, hvem gjengjelder ham det?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Til graven bæres han med ære, og over gravhaugen holder de vakt.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Søt er hans hvile i dalens muld, og alle mennesker vandrer i hans spor, og det er ikke tall på dem som har gått foran ham.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Hvor kan I da trøste mig med så tom en trøst? Av eders svar blir det bare troløshet tilbake.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?