Psalms 104

Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Thou coveredst it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man's heart.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

The trees of the LORD are full of sap; the cedars of Lebanon, which he hath planted;

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep forth.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

So is this great and wide sea, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

There go the ships: there is that leviathan, whom thou hast made to play therein.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

These wait all upon thee; that thou mayest give them their meat in due season.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

That thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

I will sing unto the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!