Psalms 104

Anima mia, benedici l’Eterno! O Eterno, mio Dio, tu sei sommamente grande; sei vestito di splendore e di maestà.

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Egli s’ammanta di luce come d’una veste; distende i cieli come un padiglione;

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

egli costruisce le sue alte stanze nelle acque; fa delle nuvole il suo carro, s’avanza sulle ali del vento;

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

fa dei venti i suoi messaggeri, delle fiamme di fuoco i suoi ministri.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Egli ha fondato la terra sulle sue basi; non sarà smossa mai in perpetuo.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Tu l’avevi coperta dell’abisso come d’una veste, le acque s’erano fermate sui monti.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Alla tua minaccia esse si ritirarono, alla voce del tuo tuono fuggirono spaventate.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Le montagne sorsero, le valli s’abbassarono nel luogo che tu avevi stabilito per loro.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Tu hai posto alle acque un limite che non trapasseranno; esse non torneranno a coprire la terra.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Egli manda fonti nelle valli, ed esse scorrono fra le montagne;

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

abbeverano tutte le bestie della campagna, gli asini selvatici vi si dissetano.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Presso a quelle si riparano gli uccelli del cielo; di mezzo alle fronde fanno udir la loro voce.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Egli adacqua i monti dall’alto delle sue stanze, la terra è saziata col frutto delle tue opere.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Egli fa germogliar l’erba per il bestiame e le piante per il servizio dell’uomo, facendo uscir dalla terra il nutrimento,

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

e il vino che rallegra il cuor dell’uomo, e l’olio che gli fa risplender la faccia, e il pane che sostenta il cuore dei mortali.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Gli alberi dell’Eterno sono saziati, i cedri del Libano, ch’egli ha piantati.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Gli uccelli vi fanno i loro nidi; la cicogna fa dei cipressi la sua dimora;

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

le alte montagne son per i camosci, le rocce sono il rifugio de’ conigli.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Egli ha fatto la luna per le stagioni; il sole conosce il suo tramonto.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Tu mandi le tenebre e vien la notte, nella quale tutte le bestie delle foreste si mettono in moto.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

I leoncelli ruggono dietro la preda e chiedono il loro pasto a Dio.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Si leva il sole, esse si ritirano e vanno a giacere nei loro covi.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

L’uomo esce all’opera sua e al suo lavoro fino alla sera.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Quanto son numerose le tue opere, o Eterno! Tu le hai fatte tutte con sapienza; la terra è piena delle tue ricchezze.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ecco il mare, grande ed ampio, dove si muovon creature senza numero, animali piccoli e grandi.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Là vogano le navi e quel leviatan che hai creato per scherzare in esso.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Tutti quanti sperano in te che tu dia loro il lor cibo a suo tempo.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Tu lo dài loro ed essi lo raccolgono; tu apri la mano ed essi son saziati di beni.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Tu nascondi la tua faccia, essi sono smarriti; tu ritiri il loro fiato, ed essi muoiono e tornano nella loro polvere.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Tu mandi il tuo spirito, essi sono creati, e tu rinnovi la faccia della terra.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Duri in perpetuo la gloria dell’Eterno, si rallegri l’Eterno nelle opere sue!

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Egli riguarda la terra, ed essa trema; egli tocca i monti, ed essi fumano.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Io canterò all’Eterno finché io viva; salmeggerò al mio Dio finché io esista.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Possa la mia meditazione essergli gradita! Io mi rallegrerò nell’Eterno.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Spariscano i peccatori dalla terra, e gli empi non siano più! Anima mia, benedici l’Eterno. Alleluia.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!