Proverbs 5

Figliuol mio, sta’ attento alla mia sapienza, inclina l’orecchio alla mia intelligenza,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

affinché tu conservi l’accorgimento, e le tue labbra ritengano la scienza.

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Poiché le labbra dell’adultera stillano miele, e la sua bocca è più morbida dell’olio;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

ma la fine cui mena è amara come l’assenzio, è acuta come una spada a due tagli.

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi fan capo al soggiorno dei defunti.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Lungi dal prendere il sentiero della vita, le sue vie sono erranti, e non sa dove va.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Or dunque, figliuoli, ascoltatemi, e non vi dipartite dalle parole della mia bocca.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Tieni lontana da lei la tua via, e non t’accostare alla porta della sua casa,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

per non dare ad altri il fiore della tua gioventù, e i tuoi anni al tiranno crudele;

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

perché degli stranieri non si sazino de’ tuoi beni, e le tue fatiche non vadano in casa d’altri;

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

perché tu non abbia a gemere quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saran consumati,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

e tu non dica: "Come ho fatto a odiare la correzione, come ha potuto il cuor mio sprezzare la riprensione?

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

come ho fatto a non ascoltare la voce di chi m’ammaestrava, e a non porger l’orecchio a chi m’insegnava?

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

poco mancò che non mi trovassi immerso in ogni male, in mezzo al popolo ed all’assemblea".

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Bevi l’acqua della tua cisterna, l’acqua viva del tuo pozzo

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Le tue fonti debbon esse spargersi al di fuori? e i tuoi rivi debbon essi scorrer per le strade?

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Siano per te solo, e non per degli stranieri con te.

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Sia benedetta la tua fonte, e vivi lieto con la sposa della tua gioventù.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Cerva d’amore, cavriola di grazia, le sue carezze t’inebrino in ogni tempo, e sii del continuo rapito nell’affetto suo.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

E perché, figliuol mio, t’invaghiresti d’un’estranea, e abbracceresti il seno della donna altrui?

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Ché le vie dell’uomo stan davanti agli occhi dell’Eterno, il quale osserva tutti i sentieri di lui.

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

L’empio sarà preso nelle proprie iniquità, e tenuto stretto dalle funi del suo peccato.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Egli morrà per mancanza di correzione, andrà vacillando per la grandezza della sua follia.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.