Job 9

9:1

Job prit la parole et dit:

Тогава Йов отговори и каза:

9:2

Je sais bien qu'il en est ainsi; Comment l'homme serait-il juste devant Dieu?

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

9:3

S'il voulait contester avec lui, Sur mille choses il ne pourrait répondre à une seule.

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

9:4

A lui la sagesse et la toute-puissance: Qui lui résisterait impunément?

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

9:5

Il transporte soudain les montagnes, Il les renverse dans sa colère.

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

9:6

Il secoue la terre sur sa base, Et ses colonnes sont ébranlées.

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

9:7

Il commande au soleil, et le soleil ne paraît pas; Il met un sceau sur les étoiles.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

9:8

Seul, il étend les cieux, Il marche sur les hauteurs de la mer.

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9:9

Il a créé la Grande Ourse, l'Orion et les Pléiades, Et les étoiles des régions australes.

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

9:10

Il fait des choses grandes et insondables, Des merveilles sans nombre.

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

9:11

Voici, il passe près de moi, et je ne le vois pas, Il s'en va, et je ne l'aperçois pas.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

9:12

S'il enlève, qui s'y opposera? Qui lui dira: Que fais-tu?

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

9:13

Dieu ne retire point sa colère; Sous lui s'inclinent les appuis de l'orgueil.

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

9:14

Et moi, comment lui répondre? Quelles paroles choisir?

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

9:15

Quand je serais juste, je ne répondrais pas; Je ne puis qu'implorer mon juge.

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

9:16

Et quand il m'exaucerait, si je l'invoque, Je ne croirais pas qu'il eût écouté ma voix,

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

9:17

Lui qui m'assaille comme par une tempête, Qui multiplie sans raison mes blessures,

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

9:18

Qui ne me laisse pas respirer, Qui me rassasie d'amertume.

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

9:19

Recourir à la force? Il est tout-puissant. A la justice? Qui me fera comparaître?

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

9:20

Suis-je juste, ma bouche me condamnera; Suis-je innocent, il me déclarera coupable.

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

9:21

Innocent! Je le suis; mais je ne tiens pas à la vie, Je méprise mon existence.

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

9:22

Qu'importe après tout? Car, j'ose le dire, Il détruit l'innocent comme le coupable.

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

9:23

Si du moins le fléau donnait soudain la mort!... Mais il se rit des épreuves de l'innocent.

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

9:24

La terre est livrée aux mains de l'impie; Il voile la face des juges. Si ce n'est pas lui, qui est-ce donc?

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

9:25

Mes jours sont plus rapides qu'un courrier; Ils fuient sans avoir vu le bonheur;

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

9:26

Ils passent comme les navires de jonc, Comme l'aigle qui fond sur sa proie.

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

9:27

Si je dis: Je veux oublier mes souffrances, Laisser ma tristesse, reprendre courage,

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

9:28

Je suis effrayé de toutes mes douleurs. Je sais que tu ne me tiendras pas pour innocent.

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

9:29

Je serai jugé coupable; Pourquoi me fatiguer en vain?

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

9:30

Quand je me laverais dans la neige, Quand je purifierais mes mains avec du savon,

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

9:31

Tu me plongerais dans la fange, Et mes vêtements m'auraient en horreur.

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

9:32

Il n'est pas un homme comme moi, pour que je lui réponde, Pour que nous allions ensemble en justice.

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

9:33

Il n'y a pas entre nous d'arbitre, Qui pose sa main sur nous deux.

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

9:34

Qu'il retire sa verge de dessus moi, Que ses terreurs ne me troublent plus;

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

9:35

Alors je parlerai et je ne le craindrai pas. Autrement, je ne suis point à moi-même.

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.