Job 10

Mon âme est dégoûtée de la vie! Je donnerai cours à ma plainte, Je parlerai dans l'amertume de mon âme.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie!

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Te paraît-il bien de maltraiter, De repousser l'ouvrage de tes mains, Et de faire briller ta faveur sur le conseil des méchants?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

As-tu des yeux de chair, Vois-tu comme voit un homme?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Tes jours sont-ils comme les jours de l'homme, Et tes années comme ses années,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Pour que tu recherches mon iniquité, Pour que tu t'enquières de mon péché,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Sachant bien que je ne suis pas coupable, Et que nul ne peut me délivrer de ta main?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Tes mains m'ont formé, elles m'ont créé, Elles m'ont fait tout entier... Et tu me détruirais!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Souviens-toi que tu m'as façonné comme de l'argile; Voudrais-tu de nouveau me réduire en poussière?

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Ne m'as-tu pas coulé comme du lait? Ne m'as-tu pas caillé comme du fromage?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Tu m'as revêtu de peau et de chair, Tu m'as tissé d'os et de nerfs;

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Tu m'as accordé ta grâce avec la vie, Tu m'as conservé par tes soins et sous ta garde.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Voici néanmoins ce que tu cachais dans ton coeur, Voici, je le sais, ce que tu as résolu en toi-même.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Si je pèche, tu m'observes, Tu ne pardonnes pas mon iniquité.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n'ose lever la tête, Rassasié de honte et absorbé dans ma misère.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Et si j'ose la lever, tu me poursuis comme un lion, Tu me frappes encore par des prodiges.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Tu m'opposes de nouveaux témoins, Tu multiplies tes fureurs contre moi, Tu m'assailles d'une succession de calamités.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Pourquoi m'as-tu fait sortir du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun oeil ne m'aurait vu;

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Je serais comme si je n'eusse pas existé, Et j'aurais passé du ventre de ma mère au sépulcre.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu'il me laisse, Qu'il se retire de moi, et que je respire un peu,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Avant que je m'en aille, pour ne plus revenir, Dans le pays des ténèbres et de l'ombre de la mort,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Pays d'une obscurité profonde, Où règnent l'ombre de la mort et la confusion, Et où la lumière est semblable aux ténèbres.

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.