Psalms 104

Kiitä Herraa, sieluni! Herra, minun Jumalani, sinä olet sangen suuresti kunnioitettu, suurella kunnialla ja kaunistuksella olet sinä puetettu.

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Sinä puetat itses valkeudella niinkuin vaatteella: sinä levität taivaat niinkuin peitteen.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Sinä peität sen päällyksen vedellä: sinä menet pilvissä niinkuin ratasten päällä, ja käyt tuulen siipein päällä.

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Sinä teet enkelis hengeksi ja palvelias liekitseväiseksi tuleksi.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Sinä joka maan perustit perustuksensa päälle, ettei sen pidä liikkuman ijankaikkisesti.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Syvyydellä sinä sen peität niinkuin vaatteella, ja vedet seisovat vuorilla.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Mutta sinun nuhtelemisestas he pakenevat: sinun jylinästäs he menevät pois.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Vuoret astuvat ylös, ja laaksot astuvat alas siallensa, johon heidät perustanut olet.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Määrän sinä panit, jota ei he käy ylitse, eikä palaja maata peittämään.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Sinä annat lähteet laaksoissa kuohua, niin että ne vuorten välitse vuotavat;

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Että kaikki eläimet metsässä joisivat, ja että pedot janonsa sammuttaisivat.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Heidän tykönänsä istuvat taivaan linnut, ja visertävät oksilla.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Sinä liotat vuoret ylhäältä: sinä täytät maan hedelmällä, jonka sinä saatat.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Sinä kasvatat ruohon karjalle, ja jyvät ihmisten tarpeeksi, tuottaakses leipää maasta.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Ja että viina ihmisen sydämen ilahuttaa, ja hänen kasvonsa kaunistuu öljystä: ja leipä vahvistaa ihmisen sydämen.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Että Herran puut nesteestä täynnä olisivat: Libanonin sedripuut, jotka hän on istuttanut;

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Siellä linnut pesiä tekevät, ja haikarat hongissa asuvat.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Korkiat vuoret ovat metsävuohten turva, ja kivirauniot kaninein.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Sinä teet kuun aikoja jakamaan, ja aurinko tietää laskemisensa.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Sinä teet pimeyden ja yö tulee: silloin kaikki metsän eläimet tulevat ulos.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Nuoret jalopeurat saaliin perään kiljuvat, ja elatustansa Jumalalta etsivät.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Mutta kuin aurinko koittaa, niin he kokoontuvat, ja luolissansa makaavat.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Niin menee myös ihminen työhönsä, ja askareillensa ehtoosen asti.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Herra, kuinka suuret ja monet ovat sinun käsialas? Sinä olet kaikki taitavasti säätänyt, ja maa on täynnä sinun tavaraas.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Tämä meri, joka niin suuri ja lavia on, siinä epälukuiset liikuvat, sekä pienet että suuret eläimet;

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Siellä haahdet kuljeskelevat: siinä valaskalat ovat, jotkas tehnyt olet, leikitsemään hänessä.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Kaikki odottavat sinua, ettäs heille antaisit ruan ajallansa.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Koskas heille annat, niin he kokoovat: koskas kätes avaat, niin he hyvyydellä ravitaan.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Jos sinä kasvos peität, niin he hämmästyvät: koska sinä otat heidän henkensä pois, niin he hukkuvat, ja tomuksi tulevat jälleen.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Sinä lähetät ulos henkes, niin he luoduksi tulevat, ja sinä uudistat maan muodon.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Herran kunnia pysyy ijankaikkisesti: Herra iloitsee töissänsä.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Hän katsahtaa maan päälle, niin se vapisee: hän rupee vuoriin, niin ne suitsevat.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Minä veisaan Herralle minun elinaikanani, ja kiitän minun Jumalaani niinkauvan kuin minä olen.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Minun puheeni kelpaa hänelle, ja minä iloitsen Herrassa.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Syntiset maalta lopetetaan, ja jumalattomat ei pidä silleen oleman: kiitä Herraa, sieluni, Halleluja!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!