Psalms 104

Min sjæl, lov Herren! Herren min Gud, du er såre stor! Du er klædt i Højhed og Herlighed,

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

hyllet i Lys som en Kappe! Himlen spænder du ud som et Telt;

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

du hvælver din Højsal i Vandene, gør Skyerne til din Vogn, farer frem på Vindens Vinger;

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Vindene gør du til Sendebud, Ildsluer til dine Tjenere!

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Du fæsted Jorden på dens Grundvolde, aldrig i Evighed rokkes den;

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Verdensdybet hylled den til som en Klædning, Vandene stod over Bjerge.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

For din Trusel flyede de, skræmtes bort ved din Tordenrøst,

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

for op ad Bjerge og ned i Dale til det Sted, du havde beredt dem;

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

du satte en Grænse, de ej kommer over, så de ikke igen skal tilhylle Jorden.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Kilder lod du rinde i Dale, hen mellem Bjerge flød de;

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

de læsker al Markens Vildt, Vildæsler slukker deres Tørst;

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

over dem bygger Himlens Fugle, mellem Grenene lyder deres Kvidder.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Fra din Højsal vander du Bjergene, Jorden mættes fra dine Skyer;

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

du lader Græs gro frem til Kvæget og Urter til Menneskets Tjeneste, så du frembringer Brød af Jorden

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

og Vin, der glæder Menneskets Hjerte, og lader Ansigtet glinse af Olie, og Brødet skal styrke Menneskets Hjerte.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

HERRENs Træer bliver mætte, Libanons Cedre, som han har plantet,

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

hvor Fuglene bygger sig Rede; i Cypresser har Storken sin Bolig.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Højfjeldet er for Stenbukken, Klipperne Grævlingens Tilflugt.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Du skabte Månen for Festernes Skyld, Solen kender sin Nedgangs Tid;

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

du sender Mørke, Natten kommer, da rører sig alle Skovens Dyr;

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

de unge Løver brøler efter Rov, de kræver deres Føde af Gud.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

De sniger sig bort, når Sol står op, og lægger sig i deres Huler;

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Mennesket går til sit Dagværk, ud til sin Gerning, til Kvæld falder på.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Hvor mange er dine Gerninger, HERRE, du gjorde dem alle med Visdom; Jorden er fuld af, hvad du har skabt!

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Der er Havet, stort og vidt, der vrimler det uden Tal af Dyr, både små og store;

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Skibene farer der, Livjatan, som du danned til Leg deri.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

De bier alle på dig, at du skal give dem Føde i Tide;

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

du giver dem den, og de sanker, du åbner din Hånd, og de mættes med godt.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Du skjuler dit Åsyn, og de forfærdes; du tager deres Ånd, og de dør og vender tilbage til Støvet;

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

du sender din Ånd, og de skabes, Jordens Åsyn fornyer du.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

HERRENs Herlighed vare evindelig, HERREN glæde sig ved sine Værker!

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Et Blik fra ham, og Jorden skælver, et Stød fra ham, og Bjergene ryger

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Jeg vil synge for HERREN, så længe jeg lever, lovsynge min Gud, den Tid jeg er til.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Min Sang være ham til Behag, jeg har min Glæde i HERREN.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Måtte Syndere svinde fra Jorden og gudløse ikke mer være til! Min Sjæl, lov HERREN! Halleluja!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!