Proverbs 5

Mærk dig, min Søn, min Visdom, bøj til min Indsigt dit Øre,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

at Kløgt må våge øver dig, Læbernes kundskab vare på dig.

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Thi af Honning drypper den fremmedes Læber, glattere end Olie er hendes Gane;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

men til sidst er hun besk som Malurt, hvas som tveægget Sværd;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

hendes Fødder styrer nedad mod Døden, til Dødsriget stunder hendes Fjed;

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

hun følger ej Livets Vej, hendes Spor er bugtet, hun ved det ikke.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Hør mig da nu, min Søn, vig ikke fra min Munds Ord!

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Lad din Vej være langt fra hende, kom ej hendes Husdør nær,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

at du ikke må give andre din Ære, en grusom Mand dine År.

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

at ikke dit Gods skal mætte fremmede, din Vinding ende i Andenmands Hus,

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

så du gribes af Anger til sidst, når dit Kød og Huld svinder hen,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

og du siger: "Ak, at jeg hadede Tugt, at mit Hjerte lod hånt om Revselse,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

så jeg ikke lød mine Læreres Røst, ej bøjed mit Øre til dem, som lærte mig!

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Nær var jeg kommet i alskens Ulykke midt i Forsamling og Menighed!"

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Drik Vand af din egen Cisterne og rindende Vand af din Brønd;

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

lad ej dine Kilder flyde på Gaden, ej dine Bække på Torvene!

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Dig skal de tilhøre, dig alene, ingen fremmed ved Siden af dig!

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Velsignet være dit Væld, og glæd dig ved din Ungdoms Hustru,

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

den elskelige Hind, den yndige Gazel; hendes Elskov fryde dig stedse, berus dig altid i hendes Kærlighed!

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Hvi beruser du dig, min Søn, i en fremmed og tager en andens Hustru i Favn?

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Thi for HERRENs Øjne er Menneskets Veje, grant følger han alle dets Spor;

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

den gudløse fanges af egen Brøde og holdes fast i Syndens Reb;

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

han dør af Mangel på Tugt, går til ved sin store Dårskab.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.