Proverbs 12

At elske Tugt er at elske Kundskab, at hade Revselse er dumt.

Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.

Den gode vinder Yndest hos HERREN, den rænkefulde dømmer han skyldig.

Добрият намира благоволение от ГОСПОДА, но Той ще осъди злонамерения човек.

Ingen står fast ved Gudløshed, men retfærdiges Rod skal aldrig rokkes.

Човек няма да се утвърди чрез безбожие, а коренът на праведните няма да се поклати.

En duelig Kvinde er sin Ægtemands Krone, en dårlig er som Edder i hans Ben.

Добродетелната жена е венец на мъжа си, но онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

Retfærdiges Tanker er Ret, gudløses Opspind er Svig.

Мислите на праведните са правда, а намеренията на безбожните са измама.

Gudløses Ord er på Lur efter Blod, retsindiges Mund skal bringe dem Frelse.

Думите на безбожните са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избави.

Gudløse styrtes og er ikke mer. retfærdiges Hus står fast.

Безбожните се повалят и ги няма, а домът на праведните ще стои.

For sin Klogskab prises en Mand, til Spot bliver den, hvis Vid er vrangt.

Човек ще бъде похвален според разума си, а лъжливият по сърце ще бъде презиран.

Hellere overses, når man holder Træl, end optræde stort, når man mangler Brød.

По-добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.

Den retfærdige føler med sit Kvæg, gudløses Hjerte er grumt.

Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

Den mættes med Brød, som dyrker sin Jord, uden Vid er den, der jager efter Tomhed.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

De ondes Fæstning jævnes med Jorden, de retfærdiges Rod bolder Stand.

Безбожният желае плячката на злите, а коренът на праведния дава плод.

I Læbernes Brøde hildes den onde, den retfærdige undslipper Nøden.

В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.

Af sin Munds Frugt mættes en Mand med godt, et Menneske får, som hans Hænder har øvet.

Човек ще се насити с добро от плода на устата си и делото на ръцете на човека ще му се върне.

Dårens Færd behager ham selv, den vise hører på Råd.

Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети.

En Dåre giver straks sin Krænkelse Luft, den kloge spottes og lader som intet.

Безумният веднага изявява гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

Den sanddru fremfører, hvad der er ret, det falske Vidne kommer med Svig.

Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят — измама.

Mangens Snak er som Sværdhug, de vises Tunge læger.

Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

Sanddru Læbe består for evigt, Løgnetunge et Øjeblik.

Истинните устни ще стоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

De, som smeder ondt, har Svig i Hjertet; de, der stifter Fred, har Glæde.

Измама има в сърцето на онези, които измислят зло, а съветниците за мир имат радост.

Den retfærdige times der intet ondt, - gudløse oplever Vanheld på Vanheld.

Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.

Løgnelæber er HERREN en Gru, de ærlige har hans Velbebag.

Лъжливите устни са мерзост за ГОСПОДА, а онези, които вършат истина, са Му благоугодни.

Den kloge dølger sin Kundskab, Tåbers Hjerte udråber Dårskab.

Благоразумният човек покрива своето знание, а сърцето на безумните известява глупост.

De flittiges Hånd skal råde, den lade tvinges til Hoveriarbejde.

Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подложени на принудителен труд.

Hjertesorg bøjer til Jorden, et venligt Ord gør glad.

Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.

Den retfærdige vælger sin Græsgang, gudløses Vej vildleder dem selv.

Праведният посочва пътя на ближния си, а пътят на безбожните ги въвежда в заблуждение.

Ladhed opskræmmer intet Vildt, men kosteligt Gods får den flittige tildelt.

Ленивият не пече лова си, а трудолюбието е скъпоценно богатство за човека.

På Retfærds Sti er der Liv, til Døden fører den onde Vej.

В пътеката на правдата има живот и в хода на пътя й няма смърт.