Job 9

9:1

Så tog Job til Orde og svarede:

Тогава Йов отговори и каза:

9:2

"Jeg ved forvist, at således er det, hvad Ret har en dødelig over for Gud?

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

9:3

Vilde Gud gå i Rette med ham, kan han ikke svare på et af tusind!

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

9:4

Viis af Hjerte og vældig i Kraft hvo trodsede ham og slap vel derfra?

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

9:5

Han flytter Bjerge så let som intet, vælter dem om i sin Vrede,

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

9:6

ryster Jorden ud af dens Fuger, så dens Grundstøtter bæver;

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

9:7

han taler til solen, så skinner den ikke, for Stjernerne sætter han Segl,

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

9:8

han udspænder Himlen ene, skrider hen over Havets Kamme,

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9:9

han skabte Bjørnen, Orion, Syvstjernen og Sydens Kamre,

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

9:10

han øver ufattelig Vælde og Undere uden Tal!

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

9:11

Går han forbi mig, ser jeg ham ikke, farer han hen, jeg mærker ham ikke;

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

9:12

røver han, hvem mon der hindrer ham i det? Hvo siger til ham: "Hvad gør du?"

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

9:13

Gud lægger ikke Bånd på sin Vrede, Rahabs Hjælpere bøjed sig under ham;

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

9:14

hvor kan jeg da give ham Svar og rettelig føje min Tale for ham!

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

9:15

Har jeg end Ret, jeg kan dog ej svare, må bede min Dommer om Nåde!

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

9:16

Nævned jeg ham, han svared mig ikke, han hørte, tror jeg, ikke min Røst,

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

9:17

han, som river mig bort i Stormen, giver mig - Sår på Sår uden Grund,

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

9:18

ikke lader mig drage Ånde, men lader mig mættes med beskeing.

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

9:19

Gælder det Kæmpekraft, melder han sig! Gælder det Ret, hvo stævner ham da!

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

9:20

Har jeg end Ret, må min Mund dog fælde mig, er jeg end skyldfri, han gør mig dog vrang!

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

9:21

Skyldfri er jeg, ser bort fra min Sjæl og agter mit Liv for intet!

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

9:22

Lige meget; jeg påstår derfor: Skyldfri og skyldig gør han til intet!

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

9:23

Når Svøben kommer med Død i et Nu, så spotter han skyldfries Hjertekval;

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

9:24

Jorden gav han i gudløses Hånd, hylder dens Dommeres Øjne til, hvem ellers, om ikke han?

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

9:25

Raskere end Løberen fløj mine Dage, de svandt og så ikke Lykke,

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

9:26

gled hen som Både af Si, som en Ørn, der slår ned på Bytte.

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

9:27

Dersom jeg siger: "Mit Suk vil jeg glemme, glatte mit Ansigt og være glad,"

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

9:28

må jeg dog grue for al min Smerte, jeg ved, du kender mig ikke fri.

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

9:29

Jeg skal nu engang være skyldig, hvorfor da slide til ingen Nytte?

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

9:30

Toed jeg mig i Sne og tvætted i Lud mine Hænder,

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

9:31

du dypped mig dog i Pølen, så Klæderne væmmedes ved mig.

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

9:32

Thi du er ikke en Mand som jeg, så jeg kunde svare, så vi kunde gå for Retten sammen;

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

9:33

vi savner en Voldgiftsmand til at lægge sin Hånd på os begge!

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

9:34

Fried han mig for sin Stok, og skræmmed hans Rædsler mig ikke,

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

9:35

da talte jeg uden at frygte ham, thi min Dom om mig selv er en anden!

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.