Job 10

Min Sjæl er led ved mit Liv, frit Løb vil jeg give min Klage over ham, i min bitre Sjælenød vil jeg tale,

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

sige til Gud: Fordøm mig dog ikke, lad mig vide, hvorfor du tvister med mig!

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Gavner det dig at øve Vold, at forkaste det Værk, dine Hænder danned, men smile til gudløses Råd?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Har du da kødets Øjne, ser du, som Mennesker ser,

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

er dine Dage som Menneskets Dage, er dine År som Mandens Dage,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

siden du søger efter min Brøde, leder efter min Synd,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

endskønt du ved, jeg ikke er skyldig; men af din Hånd er der ingen Redning!

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Dine Hænder gjorde og danned mig først, så skifter du Sind og gør mig til intet!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Kom i Hu, at du dannede mig som Ler, og til Støv vil du atter gøre mig!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Mon du ikke hældte mig ud som Mælk og lod mig skørne som Ost,

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

iklædte mig Hud og kød og fletted mig sammen med Ben og Sener?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Du gav mig Liv og Livskraft, din Omhu vogted min Ånd

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

og så gemte du dog i dit Hjerte på dette, jeg skønner, dit Øjemed var:

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Synded jeg, vogted du på mig og tilgav ikke min Brøde.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Fald jeg forbrød mig, da ve mig! Var jeg retfærdig, jeg skulde dog ikke løfte mit Hoved, men mættes med Skændsel, kvæges med Nød.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Knejsed jeg, jog du mig som en Løve, handlede atter ufatteligt med mig;

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

nye Vidner førte du mod mig, øged din Uvilje mod mig, opbød atter en Hær imod mig!

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Hvi drog du mig da af Moders Liv? Jeg burde have udåndet, uset af alle;

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

jeg burde have været som aldrig født, været ført til Graven fra Moders Skød.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Er ej mine Livsdage få? Så slip mig, at jeg kan kvæges lidt,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

før jeg for evigt går bort til Mørkets og Mulmets Land,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Landet med bælgmørkt Mulm, med Mørke og uden Orden, hvor Lyset selv er som Mørket."

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.