Job 8

Så tog Sjuhiten Bildad til Orde og sagde:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

"Hvor længe taler du så, hvor længe skal Mundens Uvejr rase?

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Mon Gud vel bøjer Retten, bøjer den Almægtige Retfærd?

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Har dine Sønner syndet imod ham, og gav han dem deres Brøde i Vold,

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

så søg du nu hen til Gud og bed hans Almagt om Nåde!

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

Såfremt du er ren og oprigtig, ja, da vil han våge over dig, genrejse din Retfærds Bolig;

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

din fordums Lykke vil synes ringe, såre stor skal din Fremtid blive.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

Thi spørg dog den befarne Slægt, læg Mærke til Fædrenes Granskning!

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

Vi er fra i Går, og intet ved vi, en Skygge er vore Dage på Jord.

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

Mon ej de kan lære dig, sige dig det og give dig Svar af Hjertet:

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Vokser der Siv, hvor der ikke er Sump, gror Nilgræs frem, hvor der ikke er Vand?

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Endnu i Grøde, uden at høstes, visner det før alt andet Græs.

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Så går det enhver, der glemmer Gud, en vanhelliges Håb slår fejl:

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

som Sommerspind er hans Tilflugt, hans Tillid er Spindelvæv;

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

han støtter sig til sit Hus, det falder, han klynger sig til det, ej står det fast.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

I Solskinnet vokser han frodigt, hans Ranker breder sig Haven over,

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

i Stendynger fletter hans Rødder sig ind, han hager sig fast mellem Sten;

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

men rives han bort fra sit Sted, fornægter det ham: "Jeg har ikke set dig!"

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

Se, det er Glæden, han har af sin Vej, og af Jorden fremspirer en anden!

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Se, Gud agter ej den uskyldige ringe, han holder ej fast ved de ondes Hånd.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

End skal han fylde din Mund med Latter og dine Læber med Jubel;

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

dine Avindsmænd skal klædes i Skam og gudløses Telt ej findes mer!

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!