John 5

Potom byl svátek Židovský, i šel Ježíš do Jeruzaléma.

След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.

Byl pak v Jeruzalémě u brány bravné rybník, kterýž slove Židovsky Bethesda, patero přístřeší maje.

А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.

Kdežto leželo množství veliké neduživých, slepých, kulhavých, suchých, očekávajících hnutí vody.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.

Nebo anděl Páně jistým časem sstupoval do rybníka, a kormoutil vodu. A kdož tam nejprve sstoupil po tom zkormoucení vody, uzdraven býval, od kterékoli nemoci trápen byl.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)

I byl tu člověk jeden, kterýž osm a třidceti let nemocen byl.

И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.

Toho uzřev Ježíš ležícího, a poznav, že jest již dávno nemocen, dí jemu: Chceš-li zdráv býti?

Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?

Odpověděl mu nemocný: Pane, nemám člověka, kterýž by, když se zkormoutí voda, uvrhl mne do rybníka, nebo když já jdu, jiný přede mnou již vstupuje.

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.

Dí jemu Ježíš: Vstaň, vezmi lože své a choď.

Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.

A hned zdráv jest učiněn člověk ten, a vzav lože své, i chodil. A byla sobota v ten den.

И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.

Tedy řekli Židé tomu uzdravenému: Sobota jest, neslušíť tobě lože nositi.

Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.

Odpověděl jim: Ten, kterýž mne uzdravil, onť mi řekl: Vezmi lože své a choď.

Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.

I otázali se ho: Kdo jest ten člověk, kterýž tobě řekl: Vezmi lože své a choď?

Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?

Ten pak uzdravený nevěděl, kdo by byl. Nebo Ježíš byl poodšel od zástupu shromážděného na tom místě.

А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.

Potom pak nalezl jej Ježíš v chrámě, a řekl jemu: Aj, zdráv jsi učiněn; nikoli víc nehřeš, ať by se něco horšího nepřihodilo.

По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.

Odšel ten člověk, a pověděl Židům, že by Ježíš byl ten, kterýž ho zdravého učinil.

Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.

A protož protivili se Židé Ježíšovi, a hledali ho zabíti, že to učinil v sobotu.

Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.

Ježíš pak odpověděl jim: Otec můj až dosavad dělá, i jáť dělám.

А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.

Tedy Židé ještě víc proto hledali ho zamordovati, že by netoliko rušil sobotu, ale že Otce svého pravil býti Boha, rovného se čině Bohu.

Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.

I odpověděl Ježíš a řekl jim: Amen, amen pravím vám: Nemůžeť Syn sám od sebe nic činiti, jediné což vidí, an Otec činí. Nebo cožkoli on činí, toť i Syn též podobně činí.

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.

Otec zajisté miluje Syna, a ukazuje mu všecko, což sám činí; a větší nad to ukáže jemu skutky tak, abyste vy se divili.

Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.

Nebo jakož Otec křísí mrtvé a obživuje, tak i Syn, kteréž chce, obživuje.

Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.

Aniž zajisté Otec soudí koho, ale všecken soud dal Synu,

Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,

Aby všickni ctili Syna, tak jakž Otce ctí. Kdo nectí Syna, nectí ani Otce, kterýž ho poslal.

за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.

Amen, amen pravím vám: Že kdož slovo mé slyší, a věří tomu, jenž mne poslal, máť život věčný, a na soud nepřijde, ale přešelť jest z smrti do života.

Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.

Amen, amen pravím vám: Že přijde hodina, a nyníť jest, kdyžto mrtví uslyší hlas Syna Božího, a kteříž uslyší, živi budou.

Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.

Nebo jakož Otec má život sám v sobě, tak jest dal i Synu, aby měl život v samém sobě.

Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

A dal jemu moc i soud činiti, nebo Syn člověka jest.

и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.

Nedivtež se tomu; neboť přijde hodina, v kteroužto všickni, kteříž v hrobích jsou, uslyší hlas jeho.

Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му

A půjdou ti, kteříž dobré věci činili, na vzkříšení života, ale ti, kteříž zlé věci činili, na vzkříšení soudu.

и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Nemohuť já sám od sebe nic činiti. Ale jakžť slyším, takť soudím, a soud můj spravedlivý jest. Nebo nehledám vůle své, ale vůle toho, jenž mne poslal, Otcovy.

Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.

Vydám-liť já svědectví sám o sobě, svědectví mé není pravé.

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.

Jinýť jest, kterýž svědectví vydává o mně, a vím, že pravé jest svědectví, kteréž vydává o mně.

Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.

Vy jste byli poslali k Janovi, a on svědectví vydal pravdě.

Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.

Ale jáť nepřijímám svědectví od člověka, než totoť pravím, abyste vy spaseni byli.

Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.

Onť jest byl svíce hořící a svítící, vy pak chtěli jste na čas poradovati se v světle jeho.

Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.

Ale já mám větší svědectví, nežli Janovo. Nebo skutkové, kteréž mi dal Otec, abych je vykonal, tiť skutkové, kteréž já činím, svědčí o mně, že jest mne Otec poslal.

Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.

A kterýž mne poslal, Otec, onť jest svědectví vydal o mně, jehož jste vy hlasu nikdy neslyšeli, ani tváři jeho viděli.

И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.

A slova jeho nemáte v sobě zůstávajícího. Nebo kteréhož jest on poslal, tomu vy nevěříte.

И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.

Ptejte se na Písma; nebo vy domníváte se v nich věčný život míti, a tať svědectví vydávají o mně.

Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,

A nechcete přijíti ke mně, abyste život měli.

а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.

Chvály od lidí jáť nepřijímám.

От хора слава не приемам;

Ale poznal jsem vás, že milování Božího nemáte v sobě.

но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.

Já jsem přišel ve jménu Otce svého, a nepřijímáte mne. Kdyby jiný přišel ve jménu svém, toho přijmete.

Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

Kterak vy můžete věřiti, chvály jedni od druhých hledajíce, poněvadž chvály, kteráž jest od samého Boha, nehledáte?

Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?

Nedomnívejte se, bychť já na vás žalovati měl před Otcem. Jestiť, kdo by žaloval na vás, Mojžíš, v němž vy naději máte.

Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.

Nebo kdybyste věřili Mojžíšovi, věřili byste i mně; nebť jest on o mně psal.

Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.

Ale poněvadž jeho písmům nevěříte, i kterak slovům mým uvěříte?

Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?