Proverbs 5

5:1

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

fili mi adtende sapientiam meam et prudentiae meae inclina aurem tuam

5:2

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

ut custodias cogitationes et disciplinam labia tua conservent

5:3

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

favus enim stillans labia meretricis et nitidius oleo guttur eius

5:4

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

novissima autem illius amara quasi absinthium et acuta quasi gladius biceps

5:5

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

pedes eius descendunt in mortem et ad inferos gressus illius penetrant

5:6

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

per semitam vitae non ambulat vagi sunt gressus eius et investigabiles

5:7

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

nunc ergo fili audi me et ne recedas a verbis oris mei

5:8

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

longe fac ab ea viam tuam et ne adpropinques foribus domus eius

5:9

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

ne des alienis honorem tuum et annos tuos crudeli

5:10

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

ne forte impleantur extranei viribus tuis et labores tui sint in domo aliena

5:11

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

et gemas in novissimis quando consumpseris carnes et corpus tuum et dicas

5:12

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

cur detestatus sum disciplinam et increpationibus non adquievit cor meum

5:13

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

nec audivi vocem docentium me et magistris non inclinavi aurem meam

5:14

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

paene fui in omni malo in medio ecclesiae et synagogae

5:15

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

bibe aquam de cisterna tua et fluenta putei tui

5:16

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

deriventur fontes tui foras et in plateis aquas tuas divide

5:17

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

habeto eas solus nec sint alieni participes tui

5:18

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

sit vena tua benedicta et laetare cum muliere adulescentiae tuae

5:19

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

cerva carissima et gratissimus hinulus ubera eius inebrient te omni tempore in amore illius delectare iugiter

5:20

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

quare seduceris fili mi ab aliena et foveris sinu alterius

5:21

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

respicit Dominus vias hominis et omnes gressus illius considerat

5:22

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

iniquitates suae capiunt impium et funibus peccatorum suorum constringitur

5:23

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

ipse morietur quia non habuit disciplinam et multitudine stultitiae suae decipietur